Изгубеният мост (5/6)

Бъки окупира времето на Джак и Чармър като ги заклещи в неудобните сепарета на закусвалнята, която бяха посетили по-рано. Сервитьорката дойде да им налее кафе.

– Намерихте ли дупкомолците? – попита ги спокойно.

Чармър я стрелна със съмнителен поглед, а Джак само се усмихна и отвърна с неясно хъмкане, което можеше да бъде потвърждение, можеше и да бъде. И двамата не искаха да разкриват твърде много пред Бъки.

Макар че, в края на краищата, нямаше никакво значение.

– За какво говореше тя? Какви дупкомолци? – попита той веднага щом сервитьорката се отдалечи.

– Религиозна група с култ към дупки – обясни Чармър с досада. – Бяха ни откраднали черната дупка.

– Която вие сте прибрали обратно?

Джак и Чармър кимнаха в потвърждение.

– И сте го направили безопасно? Без риск тази планета да… да кажем, избухне?

– Ти си довлече задника тук, значи още не е избухнала. Освен ако не реши да се взриви като разбере, че ти си тук. Това няма да е по наша вина. Отбележи го в протокола. Планетата ще извърши самоубийство в името на общата радост да се оттървем от теб.

– Особено сладко от твоя страна – сурово подхвръли Бъки и отпи от кафето си. – И аз не съм щастлив, че трябва да съм на една и съща страница с теб, но няма защо да драматизираме.

– Можем да заловим дурмейците вместо това и да си тръгваме – предложи Джак.

– Те ще заловят дурмейците, ние нищо няма да правим – отсече Чармър. – Отдавна не се занимаваме с това.

– Ако не помогнете, ще трябва да закопчая Джак и да го изпратя в Милисията още сега – обясни делово Бъки, с пръсти сключени на възел над масата. Кафето му изстиваше бавно пред него.

Чармър бавно извърна глава и го погледна неразбиращо.

– Не – каза и звучеше финално.

Бъки само поклати глава.

– Аз съм официалният служител на Библиотеката, Атлас. Джак Ключалка е изгубил черна дупка. Това е основание за задържане под стража и започване на разследване.

– Той си намери черната дупка.

– Да, но в следствие на загубата цяла сграда е била преместена на друга планета, а група дурмейци са щурмували града.

– Прав е, Чармър – Джак се съгласи, макар и с нежелание. Отпи от кафето си и тръсна чашата на масата. – Но и аз, и той знаем, че, ако се съгласиш да помогнеш, Бъкингам ще е така добър, и да кажем… да се забави малко.

– Докато намерим дурмейците и разберем защо са откраднали черната дупка и са дошли тук.

– Например – Джак кимна в съгласие. – Какво ще кажеш?

Чармър изръмжа и взе няколко бучки захар, които изсипа в кафето на Бъки. Другият мъж го изгледа недоволно и със свъсени вежди, но не обясни.

– Той мрази захар в кафето си – коментира Чармър самодоволно. Джак взе още една бучка захар и я добави в чашата на Бъки.

– Идиоти.

И двамата мъже насреща му повдигната рамене.

– Какъв е планът? – попита Джак.

– Екипът ми е намерил подходяща сграда не далеч от площада. Ще направим базата там. Първо, трябва да намерим дурмейците. Основна цел, да върнем поне един от тях жив. Трябва да разберем защо и как са откраднали черната дупка, а и защо са избрали тази планета.

– Вече знаем защо може да са избрали мен – допълни тихо ключаря.

– Не само ключарите са изчезващ вид, но дурмейците не таят топли чувства към нашият общ приятел. Ти обаче не си лесна цел.

– Преди да дойдем тук, прекарахме дълго време на едно място. Тогава един ден Чармър отвори страницата и…

– Да, защото времевоят – и Бъки натърти на думата с люто изражение. – е усетил, че нещо не е наред през страниците. Последвал е движението на черната дупка, когато са я откраднали.

Джак нервно прехапа устна и погледна Чармър, който отказваше да срещне погледа на Бъки.

– Но защо?

– Защо какво? – Ключалка повторно насочи вниманието си към Бъкингам.

– Защо ще им е на дурмейци да крадат черна дупка и да местят цяла сграда на друга планета?

– Сценарии ли искаш или истински отговори? – сряза го Чармър изведнъж. Върнал се беше при тях, явно напуснал мислите си. – Разбрахте ли каква е сградата?

– Да, разбира се – Бъки се разрови из бележките си. – Бизнес център със седалища на седем компании.

Чармър дръпна бележките му и разгледа написаното.

– Помниш ли какво ти казах, Джак? За религията?

– Уроборос – каза Джак с кимване. Бъки изглежда вече беше наясно с проблематиката на символа и движението сред дурмейците.

– Последните два етажа от сградата. Компания за контрол над производството на частни междугалактически тунели.

– Отваряли са червееви дупки? Контролирано?

Чармър кимна бързо.

– Дурмейците трябва да са искали плановете на системата.

– Но защо са преместили цялата сграда? – попита Джак. През прозореца на закусвалнята гледаше високата бяха сграда да изчезва под контрола на времевойската служба. – Изискват се доста усилия да откраднеш черна дупка и да изсипеш сграда от небето на напълнонова планета.

– Виж охраната – намеси се Бъки. – Непробиваема система. В подземията са държали дракони. Няма да споменавам какво се е случило след като сградата е изчезнала и въпросните дракони са оставени на свобода.

Джак изсумтя. Лоши спомени с дракони. Имаше си такива в излишък.

– И какво ще правим сега? Сградата е тук от дни. Всеки ден в нея влизат и излизат хора. Каквото и да са искали дурмейците, са го взели от начало и са изчезнали отдавна.

Бъкингам поклати глава.

– Все още не, днес са щели да използват твоята черна дупка и да проникнат в сградата. Има следи от опитите им да пробият вратата, но тя е твърде добре защитена. Непробиваема е. Проследихме червеева дупка до бар „Черната дупка“ по-рано днес, после вие двамата се появихте там и е… дурмейците може би са намерили начин да мразят Чармър още малко повече.

– Не вярвах, че ще е възможно – пошегува се Джак и двамата с Бъки се засмяха, въпреки недоволството на Чармър. – Но това все още не обяснява как ще ги заловим.

– Като ви използваме за примамка.

– Не! – изсъска веднага Чармър, но нямаше смисъл.

Джак вече беше на крака и с юмрук в ченето на Бъкингам. Времевоят се килна назад и главата му се отпуска на облегалката на сепарето. Значката падна от ревера му и в чашата с кафе с тихо плискане.

Leave a Reply