“Изгубеният мост” (4/6)

Докато Джак успее да попита, Чармър вече го беше грабнал за раменете. Метна го пред черната дупка и гравитацията го покоси на колене. Още беше под контрола на дупкомолците, но машината на Чармър работеше да наруши сигнала и гравитацията постепенно се усилваше. Много по-бавно от обичайно обаче, и за тяхно щастие, защото времето течеше влудяващо бавно.

Изглеждаше сякаш с часове Чармър му крещеше да отвори проклетата врата и преди Джак дори да може да попита, времевоят се хвърли отгоре му, грабна ръката му и изкрещя:

– Бялата сграда на площада!

После имаше най-вече писъци, когато черната дупка изчезна и времето рязко се изниза между пръстите им като лента.

Вратата се люшна тъкмо на време, Чармър блъсна Джак и двамата се сгромолясаха на стълбите пред въпросната мистериозна сграда в центъра на града.

Джак разтриваше лицето си и лежеше по гръб, когато Чармър се надвеси отгоре му.

– Джак…

– Няма дурмейци в града, Чарм – отбеляза (за кой ли път) Джак и потри ръце преди да ги скрие в палтото си.

Чармър изсумтя с досада и завъртя очи.

– Исках само да попитам дали си добре?

– Аз… да – Джак кимна и се изправи, да седне. Челото и брадичката му бяха ожулени, но нищо опасно, дори нямаше кръв. – Черната дупка пак е у мен – той се усмихна тъжно в сухия опит за шега и помаха с дясната си ръка на Чармър, който го плесна през китката, смеейки се.

В тишината Чармър го изследва няколко секунди преди да събере енергия и да проговори отново.

– Имам теория, която няма да искаш да чуеш.

Ключалка уморено се засмя, загледан с носталгия в чертите на стария си приятел.

– Нямам много други занимания. Говори.

– Е, щом ми е позволено отново да говоря. Ще използвам момента да изразя едно свое убеждение. Дурмейците са тук.

– Убеждение? – Джак повдигна вежда и с много, много усилия задържа очите си, да не изразят недоверието му и умората от кречеталото, заседнало в ума на Чармър.

– Повече от убеден. Имам факти.

– Като например?

Изненадата, изписана по лицето на Ключалка, доведе не само задоволство, но и гордост на времевоя. Той се изпъчи, изпъна сакото си и доволно размаха малката си машина пред спътника си.

– Данните показват, че на тази страница има дурмейци. А освен това и че тази сграда е не просто в грешния град, но в напълно грешна планета.

Джак силно се разсмя. Не можеше да сдържа веселието си повече. Отметна глава назад и се смя с цяло гърло. Нямаше значение, че имаше минувачи, които прекосиха на отсрещния тротоар, смутени от смеха му. Нито пък имаше значение смутения поглед на Чармър.

– Ти си непоправим. Напълно и непоносимо непоправим.

– Но съм прав.

– О, определено си прав. Само дето забравяш едно нещо тук, в цялата история.

– Щом имаме неправомерни герой. Дракон да го вземе, имаме неправомерна сграда, тук скоро ще е пълно с времевои.

– Не се тревожи за времевоите.

– Аз не се тревожа. Ти трябва да се тревожиш.

Чармър завъртя очи и се изправи, отупвайки сакото си. Обърна се към сградата и я изгледа от ниско. Беше висока бяла сграда с напълно различна архитектура от заобикалящия я град. Разбира се, че не беше тукашна. Времевоят искаше да се плесне по челото задето не беше сетил по-рано, ала то беше натъртено при падането му по лице.

– Какво следва сега? – попита Джак, застанал до него с ръце в джобовете.

– Абсолютно нищо за вас двамата – дойде глас някъде иззад гърба им и двамата се обърнаха рязко.

Чармър разпозна гласа мигновено. Джак никога не беше виждал този агент на Милисията преди, но позна тъмносинята униформа и размахана пред лицето му значка на специален агент на Времевойската служба към Библиотеката.

– Колко страници ти останаха още, Бъки? – Чармър се ухили самодоволно и слезе няколко стъпала надолу.

– Архивирането е за страхливци, Атлас – отвърна му другият времевой.

Бъки направи знак с глава двамата с Джак да се разкарат от стълбите и с причина. Джак тъкмо изтича стъпалата до троата, бързайки след Чармър, когато на неговата доскорошна позиция се отвори страница и цял отряд на Милисията и Времевойската служба се изсипа.

– Вие двамата сте разучили наоколо, нали? – Бъки седеше с ръце в джобовете и наблюдаваше екипът, който подготвяше сградата за транс-планетарно преместване. Инсталираха се машини и проектори, специфични огради и модулатори. Беше далече по-сложно за времевоите, отколкото простото прехвърляне през черната дупка.

По този и повод Джак се беше ухилил и не отрази особено въпросите на Бъки. За разлика от него, Чармър беше на нокти, с наострени уши слушаше разговорите на екипа по транспортиране и течащия вокален отчет на архивиста, изпратен от Библиотеката, да съблюдава за спазване на протокола.

– Може да се каже – съгласи се времевоят.

– Намерихте ли крадецът на черната дупка на твоя ключар?

– Отдавна се справихме с този проблем.

Бъки се засмя сурово и само поклати глава.

– Джак ще трябва да дойде на разпит в Библиотеката, Атлас. Няма да се измъкнете току-така с открадната черна дупка. С нехайството си, вие сте оставили черна дупка в притежание на опасна и особено непредвидима група граждани с радикални идеи. Ако не го затворят, ще трябва да отслужиш поне 3000 страници към Библиотеката за това.

Чармър изсъска яростно.

– Ако не го затворят ли?

– Пряко нарушение на всеки интергалактически закон е да оставяш черна дупка без надзор и постоянна охрана.

– Тази черна дупка си е негова! Може да си прави каквото си…

– Чармър! – извика Джак и го дръпна за ръкава. Времевоят с нежелание се отдалечи и скръсти сърдито ръце. – Ако трябва да остава за известно време в затвора, ще остана.

– В името на Библиотеката, не! – Времевоят заклати енергично глава с панически израз, изписан по чертите на лицето му и дълбоко в многоцветните му космически очи. – Ще приемем сделката. Ще отслужа страниците. Какво толкова?

– Например, това, че не искаш да си част от Времевойската служба повече? Хайде, Чармър. Затворът няма да е толкова…

Чармър грабна раменете му и ги разтърси яростно.

– Забравяш нещо, Ключалка, нещо много, много важно.

Джак го гледаше с объркване. Лицето на Чармър се изкриви в отвращение и срам, чертите му се изкривиха с цялата му злост и черна отрова, която Джак беше успял да зарови дълбоко в душата и ума на времевоя.

– Затворът е пълен с враговете ми, със споменът за жертвите ми, с престъпници, които аз съм изритал обратно между страниците. И вярвай ми, Джак, преди теб убийците бяха най-добрите хора, които залавях. Чудовищата, които съм вкарвал зад решетките, са много по-ужасни.

Leave a Reply