Героят е не човек, а сила :: “Последната империя” от Брандън Сандерсън

Келсайър събира екип за най-великия обир в историята на престъпленията – свалянето на последната съществуваща империя в целия познат свят. Хитър сюжет, остроумни герои, жесток безсмъртен владетел, мистериозни мъгли и невероятен магически свят. Не знам какво се случва в ума на Брандън Сандерсън, но знам, че идеите му надминават всички представи и нямам никакво търпение да прочета още – да прочета всичко – което е написал. „Мъглороден“ е епично и много качествено фентъзи, което не разочарова в нито една стъпка по пътя. Повече за света, героите и автора, четете тук!

„Последната империя“ е книга първа от трилогията „Мъглороден“,

след нея следват „Кладенецът на възнесението“ и „Героят на времето“. Извън тази основополагаща трилогия, авторът пише още две поредици в същия свят.

В „Последната империя“ се срещаме с Келсайър, харизматичен, магнетичен образ, бунтар, който се изправя срещу непоклатимото и брутално управление на Лорд Владетеля и Стоманеното министерство. Келсайър, научаваме от самото начало, е специален – той е Оцелелият от Хатсин – а никой не оцелява в Хатсин. Той е и Мъглороден. Рядка и могъща дарба, със силата на която той ще победи Последната империя.

С дарбата естествено, но повече за победата ще помогне екипът от крадци и измамници, които Кел събира.  Тези престъпници не са свикнали да се борят за кауза, а да мамят и да бягат, когато нещата станат напечени. Има само един проблем този път: Келсайър е един от най-очарователните и харизматични герои, които Сандерсън създава. Той омайва не само героите, но и читателите. Кара те да вярваш в идеята и да приемеш откровената му вяра в успеха.

Сред престъпниците, които събира, Кел избира да включи в екипа и младата аломантка Вин. Тя привидно няма особено място в екипа от опитни и обиграни аломанти, но скоро научава голяма тайна за себе си и за това колко ще е важна найната роля в предстоящите събития.

Вин е чудесен, плътен, многопластов и емоционален герой

Също като Кел, тя е много задълбочено развита и разглеждана под лупа през цялото време в книгата. Сандерсън умело умее да ти вкарва героите под кожата, така че дори второстепеннените персонажи от екипа на Келсайър да не напускат никога ума ти във важните моменти на битка и с въпроса „но дали ще оцелее“.

Не мога да вляза в детайли за героите без да издам много от сюжета. При Сандерсън уловката е там, че изненадите са много, но така добре премерени из тежкия обем на книгите му, та никога да не ти доскучае. Но опасността е спойлери е голяма и няма да се изкушавам да говоря твърде много за уменията на Кел и Вин.

Ще спомена, че:

Хам, Бриз, Докс, Клъбс и Дух са чудесни второстепенни персонажи и са изградени също толкова живо и  реалистично, както главните действащи лица

Сейзед е върха!

От Марш тръпки ме побиват, но вие не се плашете

От Инквизиторите обаче се плашете – те са правораздаващия орган из Последната империя и са опасност, по-голяма отколкото някога ще предполагате – чак до финала на поредицата.

Сюжетът на романа се върти около събарянето на Последната империя и най-вече унищожението на безсмъртното божество на трона на империята и неин създател, Лорд Владетеля

В неговата история се крият множество тайни – като основател на последната империя, Лорд Владетеля се оповава на репресивен начин на управление. Изтрива историята преди последната империя, установява нова власт, премахва границите, за да може целият свят да е под негов контрол и в негова власт. Също така унищожава и изкривява драстично историята за собствения си произход. Което, излишно е да казвам, усложнява нещата с обира на властта.

Има измама, фалшиви балове, битки сред нощните мъгли, късни запои с весели мъглородни. Изобщо сюжетът и георите са така реалистични, че да се запита човек дали самият Сандерсън не е мъглороден, който обира фантазийни империи с приятелите си.

Любопитна е и динамиката между скаа (селската прослойка) и благородниците, тук естествено наблюдаваме един познат елемент – класовото раздаление. При Сандерсън то е много добре обособено и всеки елемент играе логична роля.

Последното и едно от най-важните неща, които ще спомена за тази поредица, е магическият свят. Оставям го за финал, тъй като той е една от най-ценните находки в поредицата и също една от най-силните страни на автора.

Магическата система в Мъглороден е една от най-интересните, за които съм чела, но което е по-важно в случая, тя е изключително логично построена

Всичко е обяснено приятно, без излишно струпване на информация и слава богу, без излишно опростяване на нещата. Всяко действие има свое противодействие и правилата важат, дори когато това означава очарователните герои на Сандерсън да загубят – правилата на света са си правила.

Целият нов свят, който се изгражда в „Мъглороден“ е доста интересен. Колкото по-напред в книгите се движи читателят, научава повече и повече и всички странни елементи получават заслужено логично обяснение – защо, как, кой, прочее. Това много ми допада, не само защото не е сдъвкано и изплюто на готово, а се разкрива със сюжета и като натурална част от света, но и защото определени сюжетни тайни се разкриват далеч по-грандиозно, когато помниш някая си малка вметка 20 глави по-рано и навържеш нещата с особен читателски кеф.

Също – колко готин трябва да се чувстваш, за да кръстиш първата книга в поредицата си последната империя? Това е допустимо само ако си  поне на ниво създавам детайлен нов свят за всяка поредица, която пиша. Да, това също е факт за Сандерсън. Още един страхотен факт за него, ако случайно още се колебаете дали да четете книгите му.


10 интересни факта за Брандън Сандерсън

Официален сайт на Брандън Сандерсън

Последната империя от издателство Бард

Книгата в Goodreads

Leave a Reply