Аз съм разрухата :: Падение и подем от Лий Бардуго

„Падение и подем“, трета и последна част, от поредицата на Лий Бардуго беше може би най-добре разказаната история от света на Гришаните. Сюжетът е наситен на действие, героите са по-цялостни, с история и мотиви зад действията си, а финалът на книгата оставя читателя в приятно спокойствие и задоволство от прочетенето.

Тази книга мога да опиша като чудесен, пълен и удовлетворяващ финал на една изненадващо приятна поредица. Ако трябва да „оценя“ книгите от поредицата, първа и трета част определено са по-силни от втората книга. Но е несъмнено, че финалът е доказателство как Лий Бардуго прогресира в писателските си възможности.

Книгата все още страда от сюжетни пропуски и не малко пропилени възможности за далеч по-епично и сериозно представяне на поставените проблеми. Авторката все пак се е постарала да даде на читателите си заслужен финал на това дълго и напрегнато приключение.

В тази история се крие малката наука, за която разказва Бардуго

Скрита магия, която те увлича.

Трябва да отбележа и че за пръв път завършвам цяла поредица за седмица! Вероятно защото четивото е наистина леко и доста забавно, но аз чета именно за това. За да намирам малки скрити съкровища, дори и в по-слаби литературни творби.

В „Падение и подем“ проследяваме опитите на Санкта Алина и нейните последни останали Гришани, Мал и армията от вярващи в нейната святост, да се преборят срещу възкачилия се на трона Тъмнейший. Ще откриете нови места, ще опознаете героите от първа и втора част, а Николай ще направи и стъпка към прогреса със своите нови технологии и летящи кораби.

Много ми допадна как Равка се развива и прогресира чрез идеите на Николай. Това е много интересен мотив, използван от авторката, за прехода между индустриални революции и как новата технология се отразява на изхода на войната. Надявам се на това да е наблегнато малко повече и в книгата за Николай, която авторката издаде тази година.

Сюжетът на Алина и Мал е мой любим елемент от тази поредица

Разкритието за връзката между тях беше може би най-сполучливият обрат на Бардуго, макар да си личеше от рано, че има нещо странно с Мал. Въпреки това пътуването в преследване на жар птицата беше много интересна част от книгата и показа нови страни на познатите образи.

Случаят с Мал е интересен. Неговата жертвоготовност и отдаденост на каузата на Алина, въпреки пълната липса на интерес да спасява Равка или народа си, играха като глътка свеж въздух на фона на всички онези, отдадени на висшата равканска кауза. Мал следваше Алина и остана верен само на обичта си към нея през цялото време. Което го направи доста по-човечен от голяма част от другите образи, които имаха основно една страна на образа си и рязко показва повече дълбочина.

Все още не разбирам защо всички са луди фенове на Тъмнейший

Той е странен, плашещ и като цяло няма някаква особена роля в голяма част от поредицата. Той е просто голямото зло, което обаче е описано като загадъчно и секси. Най-силните сцени с Тъмнейши винаги бяха финалните му сблъсъци с Алина – във втора и трета книга конкретно.

Всъщност в последната сцена, в която той се появи, за пръв път в тази поредица усетих някаква връзка с този герой. За пръв път се прояви у него нещо повече от шаблонно зло. Ще добавя спойлер, за да разкажа повече.

Преди смъртта си, когато Тъмнейший помоли Алина да изгори тялото му, за да не сквернят гроба му, наистина е най-стабилният момент на героя. Беше интересна реакцията му и при случилото се с Багра, но нещата тогава отново твърде бързо се разсеяха и не получихме особена информация за героя като такъм.

Съдбата на Николай беше неочаквана за мен

Надявах се на повече негово участие покрай финала. По една или друга причина обаче той отсъстваше – по свой начин, както обичайно се случва с Николай Ланцов. Преди дни излезе нова книга за него и ми е доста любопитно какво и как ще се случи с него след събитията в Равка в епохата на Призоваващата слънцето. Той е най-забавният образ от поредицата и винаги е готов за изненада. Николай успя за една книга да стане пират – наследник – борец срещу короната. Искаше ми се да научим повече за него, но това, да се надяваме, ще е в новата книга.

Като цяло тази поредица би получила много дивиденти, ако не се разказваше от гледна точка на Алина. Можехме да е толкова по-добре структурирана. Все пак, издадена е 2012 при дума на младежкото фентъзи от името на „избрания“.

Финалът беше утешителен като чаша чай

след края на всички войни, премеждия и цялата пролята кръв. С всички свои неравности, тази поредица блести с искреност в последните си страници.


Ревю на “Сянка и кост”, книга 1

Ревю на “Престол и щурм”, книга 2

“Падение и подем” – издателство Егмонт

Книгата в Goodreads

Официален сайт на Лий Бардуго

Leave a Reply