Какво прочетох през Януари 2019 :: Wrap Up

През януари прочетох 5 книги или 2072 страници от трима автори. Четивата ми включваха фентъзи трилогия, футуристична утопия и пътешествия през времето.

Януари беше чудесен читателски месец за мен. Миналата година също беше така и мога да си извадя някои изводи, като например че почивката в края на годината ме зарежда с голяма енергия за четене.

Отбелязах месеца с доста леки и приятни заглавия, разнообразни с историите, които разказаха. Не мога да кажа, че някое от тези заглавия се присъедини към моите любими, но никое не ме и разочарова. Така че броя това за успех.

Какво четох през януари? Вижте надолу.


Първите петнайсет живота на Хари АвгустПървите петнайсет живота на Хари Август by Claire North
My rating: 4 of 5 stars

Миналото определя бъдещето. Но може ли бъдещето да определя миналото?
Не съм сигурна какво да напиша за тази книга. Историята е приятна, лека за четене, макар на места да забавя хода си, никога не става безинтересна. Героите са от онзи тип, които харесваш толкова, колкото и ненавиждаш. Арогантността, саможертвата, вековната мъст изграждат любопитни и пълнокръвни образи.
Историята се обръща към сложни и дълбоки теми през опростен, но не елементарен поглед и представя призма на философски, исторически и личностни дилеми без да претендира за свръхзадълбочен анализ, нито пък за свръхплитък такъв.

Косачи (Дъгата на косата, #1)Косачи by Neal Shusterman
My rating: 4 of 5 stars

3,5, в началото те оставя с впечатление за нещо далеч по-бозаво, отколкото се оказа накрая. Чете се бързо, написана е доста леко и почти не усетих кога разгръщам страниците. Авторката не се отличава с невероятен писателски стил, но пък идеята на книгата е интересна и приятна за четене. Героите не ти стават любими, но не дразнят, и остават верни на целите си въпреки многобройните препядствия, с които се сблъскват. Свежо леко четиво, чиято втора част бих прочела.

Сянка и кост (Гриша, #1)Сянка и кост by Leigh Bardugo
My rating: 4 of 5 stars

Фентъзи заглавието „Сянка и кост“ от Лий Бардуго е очарователна смесица от идеен и богат магически свят и предсказуемо позната фабула. Въпреки слабостите си, книга първа от трилогията ми хареса, дори много. Прочетох я бързо, с кеф от четенето и определено намерих нещо ново и интересно.
Магическият свят на Лий Бардуго е най-голямото съкровище в тази книга. Имам надежда, че в следващите две книги ще научим дори още повече за това каква е логиката на случващото се и силите на Гришаните.
Книгата на Бардуго страдаше основно от едни около 150-200 липсващи страници, в които авторката можеше спокойно да развие по-задълбочено героите си, да оплътни връзките помежду им и да им даде малко повече обосновка зад постъпките и решенията им. Надявам се това да се поправи в следващите две книги.

Престол и щурм (Гриша, #2)Престол и щурм by Leigh Bardugo
My rating: 4 of 5 stars

Вълнуващо и динамично продължение. Авторката не се е поучила от грешките си в първа книга и тук пак има доста претупани елементи в сюжета и героите. Въпреки тях книгата е много забавно четиво. Николай е чудесен нов герой и допълнение към сюжета, а сблъсъкт на Алина и Тъмнейший ще е гръмовен в третата част. Отново съм много впечатлена от образа на Мал и развитието му. Ако и тази книга имаше още 50% повече, посветени на развитие на герои и уплътняване на сюжет, щеше да е твърдо 5 звезди, но слабите авторови решения просто не могат да се подминат. Въпреки това, продължавам с трета книга и то веднага.

Падение и подем (The Grisha, #3)Падение и подем by Leigh Bardugo
My rating: 4 of 5 stars

Чудесен, пълен и удовлетворяващ финал на изненадващо приятна поредица. Бих дала и пет звезди, но бих дала и три. Авторката има много трески за дялане, книгите още повече, но в тази история се крие малката наука, за която разказват. Скрита магия, която те увлича. Пропуски в сюжета, пропуски в писането, какво ли не видях, но въпреки това много ми допадна и четенето беше истински забавно и приятно.
За пръв път завършвам цяла поредица за седмица!
По-подробно ще пиша в блога, но накратко. Алина остана силна и вярна на себе си, Мал все така си е мой абсолютен любимец, както и твърде интересният Николай. Много ми допадна как Мал намери своето специално място в сюжета. Промяната на образите на останалите Гриша и на воините на Солдат Сол.
Финалът е утешителен като чаша чай на финала на всички войни, премеждия и цялата пролята кръв. С всички свои неравности, тази поредица блести с качевствен и искрен финал.

Ревю на “Сянка и кост”

Ревю на “Престол и щурм”

Ревю на “Падение и подем” (скоро)


Освен петте книги, които завърших, успях да напредна и с още две заглавия

“Кладеценът на възнесението” от Брандън Сандерсън,

част от поредицата “Мъглороден” и вероятно част от най-качествено написаното фентъзи, които някога съм чела. Успях да преполовя книгата през януари. Книгата е масивно четиво, но пък за сметка на това текстът е толкова увлекателен, че близо 800-те страници не се усещат особено. Тя продължава историята на Вин и екипът на Оцелелия от Хатсин след събитията в “Последната империя”. Първата половина на книгата е по-мудна откъм действия, но това ни позволи много по-добре да опознаем героите и да осмислим събитията, логиката по която те се случват, причините и потенциалните последици. Четейки, имаш чувството, че живееш в света на Келсайър (ех… който е чел знае мъката) и Вин, на Елънд и ОреСюр. Всичко е така реално. Надявам се скоро да мога да напиша подобаващи статии за всички книги от поредицата и да ги споделя с вас!

Виж още: 10 интересни факта за Брандън Сандерсън

“All Systems Red” от Martha Wells

е малко забавно заглавие на английски, което отдавна искам да прочета. Това е научна фантастика, с приятен примес от междупланетарни пътешествия и комедия. Разказва се от гледната точка на робот, създаден от смесването на човек и машина, и изпратен като охранител по време на опознавателна мисия на нова планета. Той не се интересува от задачите си, не се интересува от наемниците си, само от сериалите, които гледа по общия канал. Очарователно забавен герой е, а привидното му безразличие е самозаблуда, която бързо проличава.

Слушам книгата на английски език като тест дали ще ми е интересно слушането на аудио книги. За момента е доста забавно, благодарение основно на добрия текст.


Какво прочетохте вие през месец януари? Споделете в коментарите!

3 thoughts on “Какво прочетох през Януари 2019 :: Wrap Up”

  1. Аз прочетох 6 през януари, като пет от тях отразих в рамките на месеца, а за шестата драснах мнение вчера, че да се брои февруарска. Все пак кратък месец, трябва да има писано за книги и в него 🙂
    Иначе като страници ме биеш с доста 😉 При мен книгите бяха със средна дължина от 250 страници. Най-добрите за януари иначе бяха на Борис Акунин “любовница на смъртта” и на Мери Шели “Франкенщайн”.

    1. Ти ме биеш по брой и ревюта 😀 Но ще те настигна!
      Наскоро четох в блога ти точно за “Франкенщайн”, чудесен коментар правиш.

  2. Хей, благодаря! Като се има предвид, че даже ги пиша без предварително обмисляне и наведнъж… Това си е жив фрийстайл моето. Но важното е да се говори за книгите, другото е на заден план 🙂

Leave a Reply