Ти си моето знаме. Ти си моят народ :: Престол и щурм от Лий Бардуго (Ревю)

„Престол и щурм“ е част втора от поредицата на Лий Бардуго в света на Гриша и макар да беше по-бавна от първа и трета книга, носи своя чар. Писането на авторката не се е подобрило, тази надежда оставям за новите книги от света на Гриша. Сюжетът е съставен предимно от събития, които да му помагат, отколкото да го изграждат. Но четивото си остава забавно и интересно.

В РЕВЮТО ИМА ЧАСТИЧНИ СПОЙЛЕРИ!

Във втората книга от поредицата следваме Алина и Мал след бягството им от Долината и доколкото разбираме, след успешното измъкване от сенките на Тъмнейший. Това не се оказва точно така и както става ясно в книгата, битките с Тъмнейший май никога не завършват с победа или не протичат по план.

В сюжета на книгата се кроят планове, дават се жертви, но те никога не протичат по план и жертвите сякаш остават безцелни срещу една непобедима сила.

Магическият свят на Гриша се разтваря до нови висини

За магията и възможностите на гришаните са разкрити доста интересни нови детайли. Цялото пътешествие през морето и на Волковолни е доста интересно, динамиката между наемниците, гришаните на Тъмнейший и Алина и Мал е натрапчиво обтегната. Обратите не разочароват, макар че донякъде очакваш нещо подобно да се случи.

Както и първата книга, в тази има нещо много носталнично за периода, в които са писани. Типичните литературни тропи се завъртат и навигират случките, появяват се нови герои, които да изиграят нужната роля.

Image Source: Google Images

Николай е много приятен образ, един от по-интересните в поредицата. Менящият се лик на героя е много интересен, но и много удобен, защото той някак винаги има отговор и е готов за всичко, което идва. Заключение, до което стигнах след прочита и на трета книга (за това ще има повече в ревюто за нея), но ще спомена и сега е, че Николай някак винаги успява да се измъкне от големите събития и накрая да се окаже облагодетелстван от техния развой. Та дори и да излезе герой. Както казах, за това повече в ревюто на „Падение и подем“ (книга 3), но е елемент, който изигра важна роля и във финалните събития във втора книга.

Отделно от всичко, Николай е глътка свеж въздух и източник на забавни моменти. Благодарение на него сюжетът стана малко по-динамичен и напрегнат. Разкритието за личността му не беше невероятен уау момент в литературата, но дойде на чудесно място в сюжета и само подчерта умението му да мени лика си според нуждите.

Мал си остава мой любим герой от трилогията

Харесвам отдадеността му и жертвоготовността му и дори на моменти да изглежда сякаш той спира Алина от напредъка ѝ, някак съм склонна да споря, че тя сама спираше себе си, като никога не доизказваше истината и не споделяше важни неща с важните хора, които да могат да окажат помощ.

Тъмнейший стана особено притеснителен образ. Той има своите интересни черти, но е генерално клиширан злодей, от който очаквах по-велики дела – по думите на един велик магьосник от друга магическа поредица за момче магьосник. Злото в негово лице беше някак ясно, твърде чисто и добре определено. Би било интересно да има повече сиви пространства около неговия герой. Тоталното зло някак не му прилягаше, не и по начина, по който авторката упорито искаше да ни напомни, че Алина още усеща притегателната му мощ.

А цялото това нещо беше супер странно. На фона на всички феминистки движения, съм много изненадана да видя феновете на поредицата да мразят Мал и да подкрепят Тъмнейший.

Мал не знаеше какво се случва с най-близкия му приятел – независимо влюбен ли е в Алина, или не – напълно логично беше поведението му е да е объркано. Още повече във втора книга, когато осъзнаваше, че любовта му е обречена и не може да се мери с нея.

При техния случай не ми харесва колко повърхностно хората гледат на героите. Четете между редовете! Тъмнейший е описан като красив и загадъчен и мрачен, о, всички са толкова влюбени в него. Но той буквално иска да убие всички, които Алина обича или те обичат нея. Тъмнейший е с потенциал за страхотен герой, пропилян в елементарно злодейство.

И по темата за Алина…

Тя пораства, макар така и никога да не е достатъчно. Но поне образът ѝ се развива. Динамиката им с Мал е много интересна и отношенията им са едни от най-сполучливо описанието в поредицата. Заедно са забавни, приятни и някак уютни, всички сцени между тях са по един носталгичен начин романтични и сърцераздирателни.

Алина беше въвлечена в света на Гриша толкова бързо и в нея си остава наивността, но тя е напълно логична. Далеч по-зле би било, ако рязко беше приела всичко и беше станала равностойна Гриша спрямо онези, тренирали цял живот. Така че не мога да я осъдя за наивността и невъзможността да се съгласи с всички тези разбирания и нрави. Тя и Мал идват от друг свят и често нелогичните им в общ план постъпки, са обясними, когато се замислим каква е историята на героите.

В тази книга героите стават по-пълнокръвни

и ни дават възможност да ги опознаем далеч повече. Позитивът е, че те всички направиха крачка напред. Новите образи – близнаците, например – също са доста забавни и интересни, като смятам, че всеки си намира доста приятно място в сюжета.

Доколкото се отнася за сюжета, втора книга беше по-бавна на фона на първа и трета, но пък за мен беше доста интересна за четене и минавах глава след глава за нула време. Частите на Волковолни са едни от любимите ми поредицата. Средата на книгата е малко… странна. Алина стана предводител на армия твъърде бързо. Всичко останало, което мога да кажа за сюжета, ще е твърде голям спойлер, а в момента се старая да ги избягвам. Затова за сюжета няма да се впускам в особени детайли сега. Ще кажа само, че финалът в църквата беше доста внушителен и тотално не разбирам защо хората обвиняват Мал за това, което направи. Поредният случай, в който единствения искрено обичащ Алина герой, е мразен, защото не оставя другите да я използват. Не е честно.

Независимо от всичко, действията летяха доста бързо. Изкушавам се да се повторя от ревюто на първа книга и какво толкова, ще се повторя.

Тези книги просто имаха нуждата да бъдат с не 100-200, а 300-400 страници по-дебели

Имат потенциал, но са посредствени на фона на други съвременни поредици, с далеч по-скучни герои и магически светове, над които просто е работено повече. Въпреки това са забавни за четене, приятни за изживяване на приключения в тях и някак приятно носталгични.

Препоръчвам, ако търсите леко, ненатоварващо четиво, с уговорка, че има да въртите очи, но и да се забавлявате с един наистина много интересен магически свят.


Ревю на книга 1 – “Сянка и кост”

Престол и щурм – издателство Егмонт

Книгата в Goodreads

Официален сайт на Лий Бардуго

One thought on “Ти си моето знаме. Ти си моят народ :: Престол и щурм от Лий Бардуго (Ревю)”

Leave a Reply