Ще последваш ли светлината? :: Сянка и кост от Лий Бардуго (Ревю)

Фентъзи заглавието „Сянка и кост“ от Лий Бардуго е очарователна смесица от идеен и богат магически свят и предсказуемо позната фабула. Въпреки слабостите си, книга първа от трилогията ми хареса, дори много. Прочетох я бързо, с кеф от четенето и определено намерих нещо ново и интересно. Било то и не с особено висока литературна стойност – това не го прави по-малко забавно и разтоварващо за четене.

В ревюто има леки спойлери, които не засягат сюжета!

Магическият свят на Лий Бардуго е най-голямото съкровище в тази книга

Авторката не блести с невероятен похват на писане. Стилистиката на текста е проста, но приятна, чете се много бързо и не натоварва. Не е лишена от описания, но аз можех да чета и още за описания свят.

Магическата система е много интересна. Имам надежда, че в следващите две книги ще научим дори още повече за това каква е логиката на случващото се и силите на Гришаните. Структурата, логиката и разпределянето на властта обаче създава особено интересно напрежение и основа за качествен конфликт в сюжета.

Дали ще има качествен конфликт обаче остава да науча като прочета следващите книги

Защото в първа книга нещата бяха малко откъм очакваната страна на нещата. Не лоши, не скучни, но оставящи солиден потенциал за бъдещо развитие.

Книгата на Бардуго страдаше основно от едни около 150-200 липсващи страници,

в които авторката можеше спокойно да развие по-задълбочено героите си, да оплътни връзките помежду им и да им даде малко повече обосновка зад постъпките и решенията им.

Главната героиня Алина Старков е изненадващо непостоянен характер. Имах чувството, че авторката не знае какъв герой иска да е Алина и на всяка горе-долу третина от книгата, тя променяше характера на героинята  без да има логични причини да го прави. Като пример тук мога да там колко лесно Алина се сля с обстановката в Ос Олта. Не видях никакви вътрешни борби, страдание. Беше написано, че ги има. Но не бяха показани чрез постъпките и репликите на героя.

Тъмнейший и Мал са много приятни мъжки образи. Тъмнейший явно има страдалческо минало, което на места ми се стори загатнато, но може и да греша. Обратът с него не беше по никакъв начин изненадващ или „уау“-момент. Той някак си доста добре се нагоди и в ролята на добър, и на лош персонаж.

А Мал е чудесен носталгичен образ, от типа герои, които бяха модерни преди десетина години – независим, замислен, носещ сам страданията си. Няма да лъжа, хареса ми. Симпатичен и борбен персонаж, който остана верен на каузата си. Също трябва да вметна, че при него най-добре бяха отразени и вътрешните борби.

Личеше си личното разочарование от дезертирането му – предаване на кауза, в която е вярвал – но и разбирането, че то прави с по-висша цел. Така че при Мал вероятно образът е изграден най-успешно с малкото думи, които авторката беше отделила на образа му.

Общото ми настроение от книгата беше изненада

Очаквах да е прилично четиво, но ми хареса много. Ще повторя, че авторката не изпъква с особена писателска дарба, героите са не добре развити и като цяло книгата е средно качество, но е интересна и вълнуваща за четене. Магическата система си заслужава, а общият конфликт между добро и зло е приятно представен без твърде много клишета.

Започнах да чета втора книга веднага след първа, което говори достатъчно колко забавни за четене са тези заглавия.


Бележка: Не бях чела резюмето на книгата в Goodreads до днес, когато довършвам този пост. Не го четете! Изумително много изкривява историята от нейната реална посока и я прави да звучи повече като тинейджърска драма. А този магически свят е много повече от това.


Сянка и кост – издателство Егмонт

Сянка и кост в Goodreads

Официален сайт на Лий Бардуго


Вие чели ли сте книгата? Какво мислите? Споделете в коментарите!

4 thoughts on “Ще последваш ли светлината? :: Сянка и кост от Лий Бардуго (Ревю)”

  1. Книжката е симпатична, даже бих описала цялата трилогия като такава. Някак те пленява въпреки недостатъците, които има карате да я обичаш. За мен трилогията “Гриша” заема много специално място в сърцето ми, защото е една от първите поредици, които ме въвлякоха в света на книгите. Другата поредица на Бардуго Six of Crows също е много добра и там можеш да видиш израстването на стила на писане. Препоръчвам ти я горещо след като приключиш с “Падение и подем” и не искаш да напуснеш света на Гриша.

    1. В поредицата наистина има нещо магическо!
      Планирам да продължа и с другите книги от двулогията и самостоятелното заглавие, което предстои да излезе. Прочетох цялата трилогия за седмица и с всичките недостатъци, пак останах доста очарована, така че несъмнено има нещо специално в тези книги. Авторката просто наистина трябва да задобрее, надявам се това да е така в следващите поредици от света.

Leave a Reply