Моята година в книги – 2018 г.

Днес в блога ще си направя читателска равносметка – какво прочетох, защо, колко ми хареса.

Преди това, встъпителни слова в новата година ми се струват редни. Също малко весели препратки към любими книги, защото защо не.

Настъпи краят на 2018 година. Кажете сбогом и благодаря за рибата. Пожелайте си нещо, кажете фразата за 365 нови страници – радвайте се, че не е високосна година – и добре дошли в 2019. За разлика обаче от книгата на Адамс от Пътеводител за галактическия стопаджия, с новата година земята не еп реинсталирана. И слава богу делфините и книгите са си още тук.

Честита нова година на всички, които четат днес, пък и на всички, които не четат! Бъдете здрави, четящи и влюбени в живота.



През 2018 година съм прочела
19 книги или 7353 страници

Най-дълга книга: Последната империя от Брандън Сандерсън – 656 стр.

Най-кратка книга: Специален доклад от Филип К. Дик – 103 стр.

Средната ми оценка е била: 4,2 – с уговорката, че е трудно да оцениш каквото и да било с 1 до 5 и това да бъде реалистична оценка. По-скоро четете моите книжни ревюта от 2018 г.

Първата ми прочетена книга беше невероятната „Стършел“ от Етел Лилиан Войнич – ревю четете тук

Последната ми прочетена книга беше „Добри поличби“ от Нийл Геймън и Тери Пратчет – ревю скоро

Първото ми ревю за годината беше за „Нивганощ“ от Джей Кристоф – ревючетете тук – и ако не се лъжа, това беше и първата прочетена книга за годината.

Последното ми ревю е за „Къщата на фуриите“ от Маделин Ру – четете тук – която за жалост ме разочарова.


Четете всички мои статии от 2018 тук

Четете всички мои публикации от 2018 тук

(скоро) Заглавия, които ме изненадаха през 2018 г.

(скоро) Любими книги от 2018 г.

(скоро) Разочароващи книги от 2018 г.

5 книги, които не успях да прочета през 2018 (въпреки че след този пост, успях да прочета една от тях!)


  • Благодарение на чудесната годишна статистика Goodreads човек няма нужда да смята такива неща сам
  • Не съм си поставяла читателски предизвикателства. Те изглеждат доста интересно, но с натоварването и заетостта ми, нямам време да се насилвам да чета като си залагам такива цели. Ако все пак има нещо интересно, което искам да направя, като читателско предизвикателство, със сигурност ще споделя тук с вас.

Мисля, че е това за отминалата година. За новата си пожелавам повече книги. Но колкото толкова, не е състезание, а удоволствие.

7 thoughts on “Моята година в книги – 2018 г.”

  1. За много години 🙂 Интересна равносметка. В интерес на истината нямаме книжни допирни точки 🙂 Но ще очаквам публикациите с най-доброто и най-лошото за 2018-та.

    1. За много години!
      Да съм напълно откровена – имаме, разгледах ти блога! Просто не пиша толкова за тях, пък май трябва. От книжната ти равносметка дори си записах още заглавия от харесвани и любими автори.
      За постовете… Пиша ги вече, надявам се скоро да се появят.

  2. Любопитно ми е – къде вкусовете ни съвпадат? Ако не те тормозя много, ще споделиш ли? 🙂

    1. Селинджър, По, Кристи, Дик, Мартин и това е само онова, което видях от последните ти няколко поста.

    1. Не чета само това, за което пиша 😉 Сред любимите ми заглавия и автори не попадат само тези, които споменавам тук. Но установих, че има толкова много написано за повечето от тях, че за момента не пиша за тях. Пък и ревюта от моя тип надали са логични за автори от този ранг 😀 Ще се съгласиш, почти сигурна съм.

Leave a Reply