Какво прочетох през Юни/Юли/Авугст 2018 :: Summer Wrap Up

Моето люто 2018 в книги се оказа с 6 книги, 7 автора, 3028 страници.

През юли успях да изляза от читателския си застой, който голямата заетост и умора предизвикаха през май и част от юни. Макар през май и юни да имах по съвсем мало прочетено и поне три недовършени заглавия, юли и август ми се отразиха по-добре от читателска гледна точка.

Успях да си взема и малко септемврийска морска почивка, през която успях да завърша три книги. Но те ще са в следващата Wrap Up публикация. Единствена тук попада „Последната империя“, тъй като по-голяма част от нея прочетох през август.

Вече не съм в училище и в университета, не бързам за ваканционно четене, та дори си и почивам. Надявам се септември да е добър читателски месец и да имам време и енергия. Натрупала съм много нови заглавия, които искам да прочета. А тук дори не включвам целия ми списък със по-стари книги и класически заглавия, до които стигам лека-полека. Но не искам да си поставям цели и да се състезавам със себе си.

Както пее Стефан Вълдобрев, ще я караме полека.


„Алиби (Убийството на Роджър Акойд)“ от Агата Кристи

5 звезди

The Murder of Roger Ackroyd (Hercule Poirot #4)The Murder of Roger Ackroyd by Agatha Christie
My rating: 5 of 5 stars

 

 

 


„Софийски магьосници 2 – В сърцето на Странджа“ от Мартин Колев

4 звезди

Ревю • Ревю на “Софийски магьосници”

Софийски магьосници 2 - В сърцето на СтранджаСофийски магьосници 2 – В сърцето на Странджа by Мартин Колев
My rating: 4 of 5 stars

Забавно четиво и динамичен сюжет, основната слабост са героите. Авторът е взел най-силните елементи от първата книга и е заложил повече на тях. (view spoiler) Сюжетът от началото до края остана динамичен, държи вниманието на читателя успешно и без да разочарова.
Забелязват се поредна доза заемки от големите имена, но са доста по-малко от първия роман и започват да придобиват все повече и повече собствен дух. Поне част от тях. Други са малко дразнещи.
Основен проблем за мен са героите. Те, за жалост, основно ме дразнеха, особено Бриян. Отвикнала съм да чета книги, в които глупавите, инатливи, тинейджърски решения на героя се използват като двигател на сюжета. Това беше излишно. Независимо, Буря беше интересна, (view spoiler)
Повече скоро в блога. >


„Утринна звезда“ от Пиърс Браун

5 звезди

Ревю (скоро) • Ревю на “Червен изгрев”

Утринна звезда (Червен изгрев, #3)Утринна звезда by Pierce Brown
My rating: 5 of 5 stars

Има книги, които те викат. Не знаеш защо, но трябва да ги прочетеш. Моята история с поредицата на Пиърс Браун е дълга и забавна, и в блога ще я разкажа с около още поне 5 статии, които пиша за автора и книгате му. Защото завърших “Утринна звезда” преди по-малко от десет минути и искам за момента да запиша само една мисъл, от която да тръгна, когато по-късно си водя по-обстойни бележки и коментирам книгата и цялата поредица.
Пиърс Браун заслужава да се чете. Талантлив, умел, искрен в творчеството си автор, който не се страхува да даде на читателя истински пълнокръвни герои с цялата грознота на борбата им и с цялата красота на успехите и паденията им.
Страхотна книга, част от още по-страхотна поредица, които си заслужават да се прочетат, дори и повече от един път.
Ако можеш да дам повече от пет звезди, щях.
Имам много още да кажа, много бележки и размисли, които се появиха в процеса на четене на книгата. Но крайната идея е много проста: истинско удоволствие без празни приказки и загубени страници.


„Илумине“ от Джей Кристоф и Ейми Кауфман

4 звезди

Ревю

Илумине (The Illuminae Files, #1)Илумине by Amie Kaufman
My rating: 4 of 5 stars

Впечатляващо графично оформление, което не компенсира липсата на същински текст в книгата. Никога не съм си представяла, че ще го кажа за книга, но тук наистина имаше твърде малко текст, колкото и странно да звучи.
Сюжетът е интересен, динамичен в голяма част от книгата. Героите не подлежат на твърде много характеристика, тъй като комуникацията помежду им и между тях и читателя е доста ограничена. Най-същинско развитие иронично претърпя Казим – изкуственият интелект, чието кодирано “личностно” развитие проследихме.
Хареса ми как бяха изобразени движенията, как книгата оживяваше чрез графиката си. Визуално това е една много, много интересна книга. Голяма част от емоционалните моменти всъщност бяха предадени чрез графични изображения, снимки на всички загинали, например, или списък с имената им, и това въздейства по друг съвсем друг начин на читателя.
Допадна ми, но ми отне дълго време за прочит. Форматът се оказа доста по-труден за четене заради новия и нестандартен формат. Четях по над 100 страници на сядане, но после поне седмица не намирах енергия да се върна към четене на документи.
Адмирации въпреки това за дизайна, визуално книгата е чудесна. Текстово не чак толкова.
Финалът беше интересен, но (view spoiler) Не съм сигурна ще чета ли нататък поредицата. Самостоятелно, смятам, че книгата е добро четиво за млада аудитория с не твърде много опит в четенето на sci-fi. Нещо ново и свежо на пазара, със сигурност.


„Сборище на сенки“ от В.Е.Шуаб

4 звезди

Ревю • Ревю на “Четирите цвята на магията”

Сборище на сенки (Shades of Magic, #2)Сборище на сенки by V.E. Schwab
My rating: 4 of 5 stars

Този финал!
“Сборище на сенки” се оказа едно объркващо продължение с много странна първа половина и толкова вълнуваща втора половина. Четейки, намирах книгата за твърде слаба, за голям преразказ на първа част. Особено до преломната страница 300, когато действието и по-съществените моменти запонаха да се случват. На фона на завършена книга мога да кажа, че разбирам някои от по-бавните моменти, но не мога да се намеря обяснение защо такава голяма част от книгата беше в такъв бавен и муден темп.
Героите бяха чудесни, развитието им ми хареса. Всъщност не свалям оценката си за бавното темпо, именно защото благодарение на него успяха да се разкрият героите в по-широк аспект. Хареса ми, че някои герои пораснаха, не ми хареса, че продължаваха да действат глупаво на принципа на “трябва да направят глупостта Х, за да се случи случка У в сюжета на книгата”.
Хмм. Това е накратко. Добър финал, страхотен финал дори. Турнирът беше интересен, но накрая авторката му беше отделила доста малко внимание. Което от друга страна, имаше и логика. Но да… тази книга просто не ми изглежда добре балансирана, но силно се надявам да се окаже един логичен мост между началото и края на поредицата.
Повече в блога скоро!


„Последната империя“ от Брандън Сандерсън

5 звезди

Ревю (скоро)

Последната империя (Мъглороден, #1)Последната империя by Brandon Sanderson
My rating: 5 of 5 stars

Страхотна! Първото ми по-сериозно по обем заглавие на Сандерсън и съм ужасно впечатлена. Той е толкова добър разказвач, но и не само това. Светът, който е изградил, е напълно логичен и последователен.
Историята е динамична, но не твърде бърза, за да не можеш да разбереш случващото се. Всичко е обяснено без да прави сюжета бавен, но и като спомага да се изяснят детайлите. Героите са страхотни и много интересни. Всеки заема своето малко място в сюжета, а обратите не са малко, нито пък предвидими.
Келсайър и Вин ми станаха много любими главни герои и динамиката между тях движеше книгата напред като локомотив. Много точна и прецизна, кеф да ти е да я четеш. А цялата група на Кел ми напълни душата.
Фентъзи обир и мъглопелерини, какво повече ви трябва? Само не знам защо толкова време отлагах да започна да чета тази поредица. Нямам търпение да започна книга втора.
Сандерсън си заслужава повече от едно четене!


Как беше вашето читателско лято? Споделете в коментарите!

Leave a Reply