Счупи оковите :: “Червен изгрев” от Пиърс Браун (Ревю)

„Червен изгрев“ е вълнуваща космическа рапсодия за сблъсъка на класовото разделение и бунта на обществото пред разкритата истина за прогреса и историята. Книгата е модерен, но заслужил място в библиотеката ми пример, че съвременната научна фантастика, ориентирана към сравнително по-млада читателска аудитория, може да предложи сериозни теми, задълбаване в социалните проблеми на човешката история и настояще. Може да засегне болезнени и днес теми за социална класа, разделение, социален статус,  като облече всичко това в космически битки и фантастични елементи.

Цялата поредица на Пиърс Браун не е твърде популярна, може би именно заради това. Един сериозен поглед над социалните проблеми и твърде малко романтична драма. Но това е златното разковниче именно защо трябва да обърнем внимание на поредицата. Браун не само не лишава читателя от стабилен и качествен сюжет, но не изключва и елементите на истинския живот с многопластови искрени герои и развитието на техните съдби, желания и разочарования в живот насред война.


Ще говоря за “Червен изгрев” БЕЗ спойлери!

Защо? Не много хора са я чели. А много ми се иска поне един от четящите тези редове поне да провери за какво става дума.

За ревю със спойлери планирам да направя една обща публикация и за трите книги. Там ще си поговорим надълго и на широко за всичко, случило се, без никакви предразсъдъци към спойлерите. Но това малко по-нататък.


„Червен изгрев“ започнах да чета без да знам нищо за поредицата или книгата. Дори жанрът не ми беше ясен. Така че не очаквах нищо съществено. Просто много исках да я прочета. Това е, което срещнах вътре.

С началото си „Червен изгрев“

започва да разказва за мъките и трудността да преживяваш като част от най-нисшата обществена класа в новия световен ред. Земята вече нито е единствената планета, която населяват хората, нито пък хората са хора каквито сме днес, нито пък някой много-много се вълнува от Земята. Тя е вече изхарчен ресурс и Галактиката има да предложи повече на човешкия род.

Еволюирал обаче, еволюира и неговата жестокост. Коментарите за класовото общество, било то на Марс и Луната, или в пределите на планетата Земя днешно време, са актуални и понякога твърде искрени спрямо човешката история.

Голяма част от порядките на новото общество са базирани на Древна Гърция и Рим. Елементите са силно развити и застъпени не само в описанията на визията на героите или части от света им, но и основополагащи в мисленето и изграждането на обществото като цяло.

 

Свръхмодерното е смесено много успешно с древността, за да създаде едно изкривено бъдеще на история и фикция

Много хора сравняват с други поредици, но аз не мога да погледна на „Червен изгрев“ толкова повърхностно. Макар и да признавам – силно афектирана съм, вероятно съм твърде хвалебствена. Ще ми простите това. Книгите в поредицата ме очароваха и няма да хабя думи да го споделя.

Има елементи на състезание като това в „Игрите на глада“ – но то нито е борба за живот, нито борба за богатство. Вече богати и заможни личностни се състезават в жажда за власт и сила. Състезават се да направят името си известно като името на опасен и смъртоносен враг. Което само по себе си, отделя идеята от тази на Сюзан Колинс. Но не прилича и на сюжети като тези на „Бягащия човек“ или „Дългата разходка“. Имат обща основна идея и градят разлино, което е напълно разбираемо. (Но е много популярно напоследък да се съди за дадена книга от трите основни елемента, споменати в резюмето на гърба. Сякаш то не е в повечето пъти ужасно подвеждащо…)

Ролята на войната в поредицата е особено важна и описана доста интересно

Не знам доколко акуратно, но за мен като читател беше достатъчно, за да не ме отегчи, но и да ми даде любопитна нова информация. В първа книга от поредицата все още не виждаме истинска война, разбира се, но пътят към нея са отъпква.

Дароу е главният герой и рушителят на нормите. Той не идва от света на Златните, но те не знаят това. Те не очакват и не разбират поведението му отвъд границите на собствените си подбуди за власт. Много харесах жаждата за власт у героите. Не винаги я виждам толкова искрено разказана в съвременните заглавия от този жанр и това ми дойде много добре. Жаждата за власт и сила е много интересна и дълбока човешка нужда. Чрез нея Дароу преобърна позициите си и започна по начертания от Синовете на Арес път за него.

Цялостно развитието на сюжета е много динамично и непредивидимо, точно когато си мислим, че е явно какво ще се случи. Пиърс Браун не се плаши от искрена жестокост или кървави сцени, но без да прави това твърде графично или отблъскващо с пошли описания или детайли.

Жертви на обществото са и героите, които най-силно вълнуват читателя

Било то заради своята неподправена жестокост, заради себичност и егоизъм, заради животинските си прищявки или заради искреността и страха от намирането на съратници.

Героите са многопластови, развити, интересни. Привързваш се към тях по-трудно, но пък за да се случи те правят саможертви или печелят епични победи, трудният път до които дава точно онова вникване в героя през страниците, за да разбереш кой се крие между редовете.

Постоянно забравях колко млад е Дароу в първа книга. Това ме озадачаваше всеки пък щом се спомене. Трябва да кажа, че го харесах през цялото му порастване до края на книга трета, когато са минали осем години, ако не се лъжа. Като главен герой той имаше силни и слаби моменти. Забелязах, че е критикуван заради слабостта си на моменти, както и заради някои лоши решения, които взе, и намирам този довод за доста странен.

Дароу е описан като героят, който не желае да бъде герой

Той преживява пълно извайване и прекарва месеци в обучение, за да се превърне в една неосъществима идея. Разбира се, че Дароу ще прави грешки. Разбира се, че ще взема грешни военни решения. Всичко друго би било бягане на автора от реалностите на живота и логичния начин, по който един жив дишащ човек би се справил с предизвикателствата на това да подпали цялото общество във война и да преобърне статукво, каквото неговия народ дори не подозира, че съществува.

Други, които искам да спомена поименно са Севро, Пакс, Мустанга, Ео, Чакала: все вълнуващи герои, които независимо позитивни или негативни, дадоха много на сюжета и доказаха смисъла от появата си и влиняието, което оказаваха на Дароу по пътя му.

Не искам да говоря за тях, защото всеки започва от едно място, за да завърши на коренно друго в края на книгата и смятам, че всеки заслужава да се наслади сам на обратите, изненадите, разочарованията и вълненията.

„Червен изгрев“ си заслужава прочитането

Добре написана, добре разказана, вълнуваща и искрена с читателите си книга. Книгата предлага не само добра фантастична история с битки в космоса, но приятни искрени герои и обтягащо се напрежение и динамика до последната страница – не само на книгата, но на цялата поредица.


Нещо любопитно, което срещнах е, че особена група читатели – базирани предимно в САЩ – смятат “Червен изгрев” за комунистическа и за ода към въздигането на пролетариата. Съответно отправят и доста критика по този повод. Те намират проблем в това, но това се подразбира. Знаем историята на САЩ и СССР и всеки намек за социалистическия режим и възприемането му в САЩ. Сравнението не е лъжливо, но не е и точно. Има прилики, които явно са развълнували част от читателите. Така не случайно из интернет можете да срещнете едно популярно изображение, свързвано с „Червен изгрев“, но и комунистическия режим. Именно младо момче на ярък червен фон и сърп и чук. Това е една от причините част от читателите да избягват или да критикунат поредицата.


5 клишета, които Пиърс Браун направи интересни

Ревю и оценка в Goodreads

Книгата в Goodreads

Официален сайт на Пиърс Браун


Вие чели ли сте книгата? Какво мислите? Споделете в коментарите.

One thought on “Счупи оковите :: “Червен изгрев” от Пиърс Браун (Ревю)”

Leave a Reply