Изкуплението на героя в съвременните фентъзи, фантастика и YA

Изкупителната сюжетна линия разказва за герой, който преминава през много препятствия, за да изплати сторено по-рано зло. Например, когато героят върши зло в началото на историята, но спасява света в края. Подобен тип сюжетна линия може да бъде централен или второстепенен, като развива героя и обяснява причините за превръщането му в злодей, но и показва пътя, който той трябва да измине до изкуплението на греховете си. Това се нарича redemption arc на английски. Накратко представлява идеята за изкуплението на анти-герой до положителен или поне приемат положително от читателите такъв.

Изкуплението е сложна тема в литературата

Разглеждана дълбоко от не малко класически и съвременни автори. Любимата ми тема за изкуплението е в романите на Достоевски, но коментар за него не бих си позволила да пиша в контекста на общите теми, които засягам. Пък и предстои да навляза в други фентъзи и фантастични жанрове. И все пак, не искам да пропусна да спомена това име, когато говоря за изкупление в литературата.

И докато съм се отклонила…

Друга много любопитна тема е тази с отсъствието на изкупление, като например в романи като „Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд. Авторът предлага парадигма на греховност в живота на героите, които никога не достигат до вътрешно проницание. Те никога не изкупуват греховете си, а падат жертва пред тях, чрез самоубийство, убийство или изживявайки дните си в хедонизма на младостта си.

Но днес говорим за сюжети с изкупление и то сюжети на (основно) съвременни заглавия, макар че ще видите, че любимата ми „Коледна песен“ пак се промъква и тук, по средата на лятото.

Особено харесвам сюжетния похват на изкуплението и винаги ценя,

когато авторът при съвременните книги полага допълнителни усилия да направи пътя на героя към опрощението достатъчно пълнокръвен и логичен. Особено на фона на предпочитанията ми към фентъзито, подобни сюжетни линии е разбираемо понякога да остават на втори план.

Моите избори са в пет тематични категории. Избраните герои не са свързани помежду си почти от нищо. Но всеки от тях е в тази статия, защото ме е впечатлил с нещо специфично.


Потърмания, без която не можем: Сивиръс Снейп

Завинаги. Една от най-любимите ми сюжетни истории на самостоятелен герой в „Хари Потър“, а може би и като цяло. Сивиръс Снейп беше мразеният и презряният не само от героите в книгите, но и от феновете. Злодеят, който винаги дишаше във врата на Хари и предаде Дъмбълдор. Добър, наистина добър пример за това защо толкова обичам поредицата на Роулинг и до днес.

Топла приказка за лека нощ: Ебенизър Скрудж

Колкото и странно да стои това име тук, обичам „Коледна песен“ от Дикенс и винаги когато се замисля за зъл герой, намерил своето изкупление, историята на Скрудж се появява като ясен и утвърдил мястото си в литературата пример.

Класови битки в космоса: Касий ау Белона

Една от най-големите ми надежди в „Червен изгрев“, после в „Златен син“, после и в „Утринна звезда“ беше за Дароу и Касий да заздравят братството и приятелството си. В „Утринна звезда“, когато Дароу реши да освободи Касий преди последния сблъсък на Луната и Касий заби този нож в гърба на Севро… е, затворих книгата за малко, за да преживея разочарованието. Пиърс Браун обаче доказа, че е много добър в това да направи предвидимите ходове абсолютно изненадващи и не разочарова с добър финален обрат.

Тук искам да кажа нещо и за Севро, но няма, защото при него наблюдавахме по-скоро непозната опасност, която се оказа непозната защита в крайна сметка. Но пък защо да пропускаме да споменем Севро, когато ни се е отдала възможност?

Опасният нов свят: КАЗИМ

Изкуственият интелект КАЗИМ е странен избор, за който обаче не се поколебах. Макар „Илумине“ да не ме впечатли чак толкова с особени литературни качества, тя показа оригиналност в цялостния си дух и това ме накара да я разгледам по-задълбочено от иначе първото впечатление – космически битки с ужасно яка графика. КАЗИМ е нещо много футуристично и плашещо. Той не е човек. Не разсъждава като човек. КАЗИМ е аналитична машина, която в крайност рационализира мислите и действията си. До края на книгата, той започна да разглежда ситуацията не само от гледна точка на рациото. Започна да гради емпатия. И това беше доста любопитна посока за сюжета, която заслужава да бъде отразена.

Двор от смесени чувства: Рисанд

Не съм довършила поредицата все още, колебая се дали и кога да го направя, защото първа книга ми допадна. Втора също беше приятна. Но тези заглавия са малко сложни откъм подходящ момент за четене, защото много лесно могат да влязат в графата „защо чета това“. А по принцип са забавни и занимателни.

Общо взето като Рисанд, който в първа книга беше анти-героят, злото на фона на надеждата за Фейра и Тамлин. Само докато дойде втора книга и играта се промени драстично. Промяната в Рисанд е пример за не толкова задълбочено построен сюжет на изкупление. Маас явно не е писала първа книга с идеята да продължи по този начин, защото Рисанд изведнъж се появи в ролята на „лошото момче с добро сърце“. Като герой от стар екшън филм. Но промяната в позицията на Рисанд в сюжета и чертите на Тамлин, които подчерта промяната в главата на Двора на Нощта, бяха интересен избор в YA жанра.


Кои са вашите любими антагонисти, преминали на светлата страна? Споделете в коментарите!

 


Темата е вдъхновена от темата за 22 Август 2017 – Redemption Arcs в Top 5 Wednesday

Leave a Reply