Хари Потър и Литературните изобретения, които ни се иска да бяха истински

Хари Потър версия… защото тържествено се заклевам, че ще върша пакости с всички тези чудновати приумици.

Не се и опитах да намеря причина защо да няма нужда от отделна статия за Хари Потър, а честно казано и още не малко заглавия, които сами по себе си са породили толкова интересни авторови изобретения. Цялото това разочарование, когато се замислиш, че никога няма да имаш лазерен меч или ТАРДИС.

Затова, Хари Потър изобретения, които определено биха били полезни… или просто готини.

От къде дойде тази идея? Четете Литературни изобретения, които ни се иска да бяха истински


  1. Хитроумната карта

Господата Лун, Опаш, Лап и Рог,

Доставчици на помагала за пакостливи магьосници с гордост представят:

ХИТРОУМНАТА КАРТА

На картата се виждаха всички кътчета от замъка и парка наоколо. Но найчудноватото нещо бяха малките мастилени точици, които се движеха по нея, а до всяка имаше име, изписано със съвсем ситен шрифт. Изумен, Хари се наведе над картата. Точицата в горния ляв ъгъл показваше, че професор Дъмбълдор крачи в своя кабинет. Според други точици котката на пазача, Госпожа Норис се подвизаваше на втория етаж, а Пийвс правеше лупинги из Трофейната зала.“

(Глава 10 „Хитроумната карта“, „Хари Потър и Затворникът от Азкабан“, превод Мариана Екимова-Мелнишка, издателство Егмонт)

  1. Мантия невидимка

„Хари вдигна лъскавия сребрист плат от пода. На пипане беше много странен — като вода, изтъкана на материя.

— Това е мантия невидимка — каза Рон с израз на благоговение. — Сигурен съм… опитай я.

Хари метна мантията на раменете си и Рон нададе вик.

— Наистина е! Погледни надолу!

Хари погледна към краката си, но те бяха изчезнали. Изтича до огледалото. Точно така — неговото отражение го гледаше, обаче само главата, която сякаш висеше във въздуха, а тялото му бе съвършено невидимо. Той дръпна мантията над главата си и отражението му изчезна напълно…“

(Глава 12 „Огледалото Еиналеж“, „Хари Потър и Философският камък“, превод Теодора Джебарова, издателство Егмонт)

  1. Времевърт

„— Нарича се времевърт — тихо каза Хърмаяни. — Имам го от професор Макгонъгол, която ми го даде още в първия учебен ден. Цяла година връщах с него времето назад, за да посещавам всичките си часове. А професор Макгонъгол ме накара да се закълна, че няма да кажа на никого. Тя беше изпратила какви ли не писма до Министерството на магията, за да ми го отпуснат. Уверявала ги, че съм примерна ученичка и че никога, ама никога няма да го използвам за друго, освен за учението. Превъртах го, за да влизам в няколко часа едновременно, ето как присъствах на различни места по едно и също време.“

(Глава 21 „Тайната на Хърмаяни“, „Хари Потър и Затворникът от Азкабан“, превод Мариана Екимова-Мелнишка, издателство Егмонт)

  1. Магическият сандън на едноокия Муди

„Дъмбълдор се приближи до сандъка със седемте ключалки, пъхна първия ключ в едната и отвори капака. В сандъка имаше купища книги за магии. Дъмбълдор затвори капака, постави втория ключ във втората ключалка и пак отвори капака. Книгите бяха изчезнали и сега там имаше множество счупени опаснокопи, малко пергамент и пера, както и нещо, което изглежда беше сребриста мантия невидимка. Хари гледаше изумен как Дъмбълдор пъха поред третия, четвъртия, петия и шестия ключ в съответните ключалки и при всяко отваряне на капака съдържанието на сандъка бе винаги различно. Тогава той пъхна и седмия ключ в ключалката, отвори отново капака и Хари извика от изненада.

Вътре се виждаше нещо като подземна стаичка…“

(Глава 35 „Веритасерум“, „Хари Потър и Огненият бокал“, превод Мариана Екимова-Мелнишка, издателство Егмонт)

  1. Мислоем

„Това ли? Нарича се мислоем — отвърна Дъмбълдор. — Понякога усещам главата си препълнена от мисли и спомени, което сигурно се е случвало и на теб. […] В такива моменти използвам мислоема — продължи Дъмбълдор, като направи знак към каменния съд. — Изтеглям като през сифон мислите, които са ми в повече, прехвърлям ги в съда и се връщам към тях по-късно на спокойствие. Така по-лесно мога да открия закономерностите и връзките между хората и събитията.

— Искате да кажете, че… това тук са вашите „мисли“? — попита Хари, взирайки се в бурливото бяло вещество.

— Точно така — рече Дъмбълдор. — Ето, ще ти покажа.

Той измъкна пръчката си изпод мантията и докосна с върха й сребристата си коса близо до слепоочието. Като отмести пръчката, по нея сякаш се бе залепило снопче коса… ала Хари забеляза, че това са всъщност блестящи струйки от същата странна сребриста материя, с която бе пълен мислоемът. Дъмбълдор насочи тази нова мисъл към съда и Хари с изненада видя собственото си лице да се отразява в повърхността на съдържанието му.

Професорът постави длани на двете противоположни страни на мислоема и го разклати, както прави златотърсач, пресявайки песъчинки за злато… Хари видя как в съда лицето му плавно се смени с лицето на Снейп…“

(Глава 30 „Мислоемът“, „Хари Потър и Огненият бокал“, превод Мариана Екимова-Мелнишка, издателство Егмонт)

  1. Живи снимки и портрети

„Хари обърна пак картичката и за своя изненада видя, че лицето на Дъмбълдор беше изчезнало.

— Няма го!

— Е, не можеш да очакваш да виси тук цял ден — каза Рон. — Ще се върне. Не, пак ми се падна Моргана, а май че имам шест от нея… искаш ли я? Можеш да си почнеш колекцията.

Очите на Рон се насочиха към купчината шоколадови жаби, които чакаха да бъдат развити.

— Заповядай! — подкани го Хари. — Ама в света на мъгълите хората си остават на снимките.

— Тъй ли? Как, изобщо ли не мръдват? — Рон изглеждаше смаян. — Жестоко!

Хари се ококори, когато Дъмбълдор се намести пак на снимката на неговата картичка и лекичко му се усмихна.“

(Глава 6 „Пътешествието от перон девет и три четвърти“, „Хари Потър и Философският камък“, превод Теодора Джебарова, издателство Егмонт)

  1. Огледалото Еиналеж

„Беше великолепно огледало, високо до тавана, с изящна златна рамка, което стоеше на две изваяни животински лапи с нокти. Около горната му част имаше надпис: „Еиналеж итото щерог-йанаит отецил мавза коп ен.“

[…]

— Ще ти обясня. Най-щастливият човек на света би могъл да използва Огледалото Еиналеж като нормално огледало, тоест, той би погледнал в него и би се видял точно такъв, какъвто е. Това помага ли ти?

Хари се замисли. После каза бавно:

— То ни показва това, което искаме… каквото и да искаме…

— И да, и не — отговори Дъмбълдор кротко. — То ни показва ни повече, ни помалко от най-дълбокото, най-горещото желание на сърцата ни.“

(Глава 12 „Огледалото Еиналеж“, „Хари Потър и Философският камък“, превод Теодора Джебарова, издателство Егмонт)

  1. Семейният часовник на Уизли

„Госпожа Уизли погледна към часовника с голяма дървена кутия. Хари много харесваше този часовник. Той беше напълно безполезен за всеки, който иска да знае колко е часът, но затова пък засипваше с каква ли не друга информация. Върху всяка от деветте му златни стрелки беше гравирано името на някой от семейство Уизли. На циферблата вместо цифри бяха означени местата, където можеше да се намира всеки от тях — „вкъщи“, „на училище“, „на работа“, но също така и „в неизвестност“, „в болница“, „в затвора“. На мястото на дванайсетия час тук пишеше „смъртна опасност“.

Осем от стрелките в този момент сочеха „вкъщи“, но най-дългата стрелка — с името на господин Уизли — бе спряла срещу „на работа“.“

(Глава 10 „Хаос в Министерството“, „Хари Потър и Огненият бокал“, превод Мариана Екимова-Мелнишка, издателство Егмонт)

  1. Магьоснически шах

„Освен това Рон почна да учи Хари на магьоснически шах. Той беше точно като мъгълски шах, само че фигурите бяха живи, поради което човек имаше чувството, че ръководи войска в битка. Комплектът на Рон беше много стар и разнебитен. Като всичко останало, което притежаваше, и шахът навремето бе принадлежал на някого друг от семейството — в този случай на дядо му. Както и да е, старите шахматни фигури не представляваха никаква пречка. Рон ги познаваше толкова добре, че нямаше никакви затруднения да ги накара да правят каквото той искаше.

Хари играеше с шахматни фигури, които му беше заел Шиймъс Финигън. Понеже още не беше много добър играч, те непрестанно му подвикваха разни съвети, което беше много объркващо: „Не ме пращай там, не виждаш ли неговия кон? Прати онзи, можем да си позволим да загубим него.“

(Глава 12 „Огледалото Еиналеж“, „Хари Потър и Философският камък“, превод Теодора Джебарова, издателство Егмонт)

  1. Среднощният рицар

„Чу се оглушително ТРЯС! и Хари вдигна ръце да засенчи очите си срещу внезапно заслепилия го сноп светлина.

Той нададе вик и успя да се претърколи върху тротоара точно навреме. Секунда по-късно две гигантски колела с фарове над тях спряха със скърцане точно на мястото, където току-що бе лежал. Те принадлежаха — както установи той, като вдигна глава — на един триетажен пурпурен автобус, появил се съвсем изневиделица. На предното стъкло със златни букви бе написано: „Среднощния рицар“.

За части от секундата Хари се зачуди дали не си е загубил ума при падането. Точно тогава от автобуса изскочи кондуктор с пурпурна униформа и заговори на висок глас в ноща:

— Заповядайте в „Среднощния рицар“, нощен автобус за замръкнали вещици и магьосници! Само махнете с ръката, която държи магическа пръчка, и се качете, а ние ще ви закараме където искате да отидете.“

(Глава 3 „Среднощният рицар“, „Хари Потър и Затворникът от Азкабан“, превод Мариана Екимова-Мелнишка, издателство Егмонт)

  1. Отвари

„Тъй като тук няма кой знае колко глупашко размахване на магически пръчки, мнозина от вас едва ли ще повярват, че това е магия. Не очаквам наистина да разберете красотата на тихо къкрещия котел с блестящите му изпарения, изтънчената сила на течности, които плъзват през човешките вени и омайват душата, запленяват чувствата… Аз мога да ви науча как да бутилирате слава, да сварите величие, дори да запушите в шише смъртта…“

(Глава 5 „Улица „Диагон-али“, „Хари Потър и Философският камък“, превод Теодора Джебарова, издателство Егмонт)

  1. Куидич

„— Та какво е куидич?

— Това е нашият спорт. Магьоснически спорт — нещо като… като футбола в мъгълския свят… Всички се интересуват от куидич. Играе се високо във въздуха, на метли и с четири топки… Трудничко ми е да обясня правилата.“

(Глава 5 „Улица „Диагон-али“, „Хари Потър и Философският камък“, превод Теодора Джебарова, издателство Егмонт)


Кои са вашите любими изобретения от Хари Потър? Списъкът може да е много, много дълъг, затова аз оставям моя до тук. Споделете в коментарите какво бихте добавили!

 

Начално изображение

Leave a Reply