5 клишета, които Пиърс Браун направи интересни

В началото на тази година се преборих с времето и зачетох „Червен изгрев“ от Пиърс Браун и се зарибих така, както отдавна не се бях зарибявала по нещо. Поредицата е страхотно интересна, вълнуваща и качествено написана, заслужава си да се прочете. Една от причините да си заслужава обаче е интересният подход на Браун към много изтъркани и досадни тропи и начина, по който ги използва без да ги прави дразнещи или да ги натрапва.

Всеки има литературни тропи, които не харесва. Например, любовният триъгълник. Масово тази сюжетна стратегия започна да отблъсква читателите. А тя е само най-популярният пример от множество други до болка изтъркани похвати, които читателите искат да видят по нов начин или напълно заменени с нещо по-свежо. Второто би било трудно обаче, тъй като от Древността всички познати ни сюжети вече са били разказвани. Всичко ново е добре забравено старо е повече истината за изкуството и живота днес, отколкото стара поговорка, която обичаме да повтаряме.

И все пак, в свят пренаситен от избори и варианти, всеки намира свой начин да блесне с изкуството си. Някои – по-ярко от други. Някои – като намират този така специален начин да ни разкажат добре познатите сюжети през подходящия поглед, за да ги направят отново интересни.

Да подчерта от сега – много, много други писатели са го правили и са го правили доста по-добре. В статията ще говоря как Браун го прави, защото книгите му си струват да се разгледат и от тази гледна точка – ей така за забавление.

 

Спойлери – има! Но не фрапантни. Някои дори няма да разберете, ако не сте чели всичко.


1. Избраният

Традиционно представянето на избраният може да има множество форми, имаме какви ли не примери от Фродо до Хари Потър. Историята на Дароу го направи „избрания“ по много искрен начин, без за момент да подлага на съмнение в читателя, че той трябва да бъде Жътваря. Едно от любимите ми неща в поредицата е именно израстването на Дароу до Жътваря и начинът, по който авторът построи образа му на месия през въздигания и падения до триумфалния успех.

2. Любовният триъгълник

Макар това да не е съвсем традиционен любовен триъгълник, не можем да отречем, че идеята отсъства от сюжета. Разкъсаният между Ео и Мустанга Дароу е само още едно измерение, което да прави героя толкова по-богат и интересен. От самото начало на поредицата раздвоението му между любимата, която го тласка към бъдещето му на Жътваря, и Мустанга, която води войната с него, е умно изигран ход.

Обичам как поредицата започна и завърши с мечтата на Ео. Финалът е така красив и успокояващ. След мъките и премеждията на войната, Долината в облика на Земята се яви като идеалният финал не само да успокои бушуващите души на героите, но и да даде на читателите на поредицата заслужен (и малко сладък, в рамките на допустимото) финал.

3. The Sidekick – дясната ръка на героя

В случая ще говоря за Севро – сянката на Жътваря. Той успя да оцелее от вълк единак и да израсте до властта на Арес, да остане доверен на Дароу и без да пропуска тежките грешки, които развитието на героя изискваше. Много интересен беше подходът за антигерой като дясна ръка  на главния герой, защото Севро е всичко друго, но е и добър и учтив помощник.

4. „Злодеят“

Явна е основната заплаха в поредицата – златните и статуквото на твърдо класово разпределение. Освен това обаче, чудесно са изиграни картите с изграждането на харесвани, интересни образи, които рано или късно забиват нож в гърба на Дароу и Арес. Едни от любимите ми и най-тежки за четене моменти са именно онези глави, в които вълнуващ персонаж се окаже предател и преобърне картите на масата.

Също ролята на Суверена и тази на Чакала са така вълнуващо изградени. Суверенът приближава повече към клишето, за разлика от Чакала, който ми е един от любимите омразни герои в поредицата.

Злодеят обаче може да бъде и Касий, после и Рок. Зависи от кой ъгъл гледате историята. А защо не и Дароу. Защото книгите са така умело написани, че на моменти да се запитате „Правилно ли е това, което правят? Оправдана ли е борбата им? Няма ли да настане само по-голям хаос, ако победят?“ В моментите, в които си задавах тези въпроси, знаех, че чета добра книга.

Мога да продължавам по тази тема и с разцеплението в Синовете на Арес, Хармъни и прочее. Които между другото, останаха отворена вратичка след края на „Утринна звезда“ и ми е любопитно дали ще бъдат засегната тема в продълженията.

5. Непобедимият воин

Тук ще говоря не за Жътваря, който не веднъж беше сразяван и пленяван, на косъм дори побеждаван. Тук става дума за Айя – най-добрата ученичка на Лорн, Фурията, Рицарят Протей, най-великият Рицар от своята епоха. Победена в последното действие от войната на Червените.

Повечето велики войни често биват победени на късмет или с изумителната сила на главния герой, който преоткрива в себе си епичната мощ на… сещайте се. Това, което прави Браун е не само интересно за читателя, мотивиращо ума да създава повече от епични картини, но и поучително. Поредицата учи колко ценно е приятелството и семейството, което създаваме сами извън дома, с хората, с които споделяме живота и премеждията си.

Нямаше епична самостоятелна победа на непобедимата Рицар Протей. Яснотата на слабостта им пред по-силния враг и общите усилия донесоха победата, и това беше приятно и свежо разнообразие. Защото Дароу осъзнаваше слабостите си от книга първа и вместо да бъде превърнат от автора в свръхчовешка машина, способна на всичко, той беше обграден от хора, които да стоят рамо до рамо с него.


Вие чели ли сте поредицата? Какво мислите за книгите? Аз силно ги препоръчвам, скоро в блога ще се появят и ревюта, както и 10 интересни факта за автора, Пиърс Браун.

One thought on “5 клишета, които Пиърс Браун направи интересни”

Leave a Reply