Хубава ли е тази книга?

Винаги все някой пита някого „хубава ли е тази книга?“, което ме кара да си задавам следния друг въпрос „какво означава това?“ – какво наистина означава отговорът на въпроса дали една книга е хубава.

Истината е, че не значи много за околните

Поне не извън важността, с която те приемат нашето мнение. Разбира се, за хората, с които дискутираме, се предполага, че мнението ни ще бъде в степен оценено. Ще застане някъде в скалата „добре изказано мнение, ще я прочета“ до „този идиот какви глупости говори“. Но каквото и да кажем, ние в крайна сметка ще представим книгата (а тук мнението ми важи и за всяка друга форма на изкуство – кино, музика, театър, телевизия, сапунка и риалити) през собствената си призма на прочитане. Ще наложим на книгата рамката, през която разсъждаваме битието си. Ще поставим етикет, който ще отговаря на нашите въпроси, но няма задължително да е валиден за другите.

Това е причината да чета ревюта след като прочета книга, да чета резюмета, коментари едва след като аз вече съм пречупила книгата през собствената си призма. Понякога включително и без да знам каквото и да било за нея и без предварителната нагласа. Същата онази вече закривена през погледа на моя вещ „съветник“ относно избора на дадено заглавие.

Аз обичам да познавам книгата в малките детайли като чудатостите на историята

Кратко резюме без твърде много детайли – само най-основни неща, жанрови и минимално сюжетни. Предпочитам да не знам какво става в първите десет глави, за да стигна до голямата мистерия след първите стъпки в света на автора. Но пък и понякога твърде много залагам на сляпото четене и все се плъзгам по ръба с избора си на съвременни заглавия.

Това, разбира се, коментира съвременната литература. Що се отнася до класически заглавия е малко по-различно, отново – с изключения. Чел, не чел, един средно интелигентен човек все трябва да е чувал основни жанрови и стилистични особености на класически заглавия от така наречения „задължителен“ списък за четене. Той не, че е толкова задължителен, но познаването на литературата от миналото ми се струва също толкова важно колкото и познаването на модерната литература – все пак днес расте посятото вчера. Това важи за мен обаче, за много хора не е така. И това е напълно нормално.

И все така по темата с четенето и книгите, и многото мнения

Искаше ми се да кажа нещо, свързано с този въпрос. Именно защото често казвам, когато пиша за книги, че чета без предварително да знам много за сюжета книгата. По-често дори чета повече за автора отколкото за книгата. Рядко следя предварително за какво става на въпрос в една не малка част от съвременните заглавия, които избирам. Та ми се стори занимателно да разпиша за себе си същинска причина защо го правя и на какъв принцип. Подреждам си мислите ви главата.

Станало е, предполагам, ясно защо го правя – обичам слепи срещи с книги, в последно време и все нацелвам едни прилични заглавия, за които пиша и ревюта тук от желание да си оставя някакви бележки за себе си или да намеря съмишленици фенове.

Но в крайна сметка, мнението си е мнение, читателят си е читател. А книгата не може нито да отговори на очакванията на всеки читател, нито да се хареса на всички. Това им е хубавото на книгите, че са много и в колкото си жанрове поискате. Много от тях вече и на филм може да гледате, ако много не ви се занимава да четете. В модерни времена живеем, скоро и във виртуална реалност ще можем да изживяваме книгите най-вероятно.

Не съм отговорила на въпроса защо избирам книгите си в голям процент „на сляпо“ и какво значи това. Споменах, че обичам да се запознавам повече с духа на книгата, отколкото със сюжета, преди да я зачета, обаче разбира се позачитам дали ще е за дракони, или за лондонски детективи, или пък роботи от бъдещето.

Но истинското удоволствие е, когато знам, че съм тръгнала на някъде, и знам къде се очаква да пристигна, но оставям всички онези чудесни малки изненади по пътя, които правят пътуването (да се чете и разбира: четенето) да направят една книга истински прекрасна.


И преди съм писала нещо по темата. Можете да прочетете тук: Judge the Book by the Cover?


Какви са вашите мисли по този въпрос? Питате ли често за какво се разказва в дадена книга? На “ти” ли сте с предварителното проучване или се впускане на сляпо? Аз съм винаги раздвоена, но имам успешни и неуспешни опити и от двата сценария.

One thought on “Хубава ли е тази книга?”

  1. Наистина си е специално удоволствие да се хвърлиш “на сляпо” в някоя книга 🙂 Винаги така действам с вече познати автори.
    С непознати понякога е едното, понякога е другото. От известно време част от работата ми е да правя и превеждам интервюта и забелязвам, че надникна ли в ума им – идеите, творческия процес и т.н. – у мен винаги се заражда желание да надникна и в книгата им, дори преди това да е била далеч от списъка ми за четене. Преди това изобщо не ми е хрумвало да погледна интервю с автор, който вече не е привлякъл вниманието ми по друг начин.

Leave a Reply