Ревю: „Софийски магьосници. В сърцето на Странджа“ от Мартин Колев

Почти година след като завърших „Софийски магьосници“ на път именно към София и се зачудих на това интересно преплитане на родната реалност и магическата мечта завърших и втората част от поредицата, именно „Софийски магьосници. В сърцето на Странджа“ и мога спокойно да кажа, че останах доволна от това леко, непринудено четиво. Книгата обаче не идва без своите проблеми, които лесно могат да развалят читателското мнение.


В ТОВА РЕВЮ ИМА СПОЙЛЕРИ С РАЗМЕРИТЕ НА СТРАНДЖА


Сюжетът на книгата е динамичен,

забавен и обрал най-доброто от първата част, превръщайки го в основополагащ елемент за собственото си развитие. Елементът с книгата игра отново беше страхотен, но този път в доста по-голям мащаб, отколкото в книга първа, където беше едва малка хапка преди истинския сюжет. Тук книгата игра е развита много занимателно и наистина ми хареса като идея и елемент.

Чудесно беше, че липсваха бавни или мудни части от сюжета. Хареса ми, че без да се прибързва твърде, книгата успяваше да държи постоянно действие и да обяснява случващото се.

Нататък по списъка ми с неща, за които искам да говоря относно тази книга са приликите с други заглавия в същия или подобен жанр.

Ако в предната книга приликите бяха твърде много за вкуса ми,

този път трябва да отбележа позитивно развитие – в книга втора са едва-едва заемки на общи идеи, но развити по оригинален начин. Поне част от тях, други са направо за печат „вярно с оригинала“ и дразнят по време на четенето.

Авторът е увлекателен разказвач, сюжетът му е добър, идеята – също, като цяло чудесна книга за четене след работа. Не храни ума твърде много, но не предявява претенции и да го прави. Моят проблем с тази книга може да се уточни много лесно:

Героите.

Втората част от историята на софийската шайка на Свилен и Бриян продължава, но без Свилен. Това беше интересно решение, което до един момент мислех, че само лишава книгата от важен герой, но всъщност се оказа не съвсем така.

Смятам, че отсъствието на Свилен в тази част се оказа важно за Бриян или поне така се надявам, защото ми се искаше да видя повече порастване от негова страна. Такова нямаше, поне до финала на втора част, затова силно, силно се надявам в следващата книга, която явно ще има, Бриян вече да е написан като малко по-интересен образ. До момента той е основно неуверено хлапе, което е загубило цялата си мощ и някак си читателят трябва да се влачи през цялото действие, докато Бриян не прави нищо съществено, освен да мрънка, да задава въпроси, да се самосъжалява – о да, и нереалистично да се влюбва.

Другите пък са толкова там, че направо забравяш как се казват… добре де, не чак толкова. Но щях да се радвам да видя повече от Белота, Иза, Тамара, Петър, който беше ужасно интересен, но вместо да се вземе голяма роля, беше пожертван в името на това да елиминираме някой от шайката. Много се разочаровах за Петър. На фона на тримата други от шайката, той имаше най-голям потенциал. Тримата, без Бриян, уточнявам.

Плам така и не ми стана интересна. Иза и Белота имаха малко сцена, но ме забавляваха. Буря ми хареса много. Тя имаше чудесни моменти през книгата и позволи на читателя да я опознае. Жалко обаче за Жива. Явно Мартин Колев ще елиминира по едно животно във всяка книга. Само дето за разлика от Морков, Жива няма да обикаля на турне.

Последните ми бележки

трябва да включват колко self-referential е тази книга, по едно време чак се зачудих дали да не започна да броя колко пъти се спомена за „събитията на улица Дъждовна“. Разбрахме, че на улица Дъждовна е имало странни събития, чели сме ги, знаем. Можеше да се нарекат поне по друг начин, защото сродни на този тип израз бяха използвани толкова много пъти. Пък и този път бележките под линия бяха само за напомняне за „Софийски магьосници“ 1, не особено яко след като реално си я чел и знаеш как бяха използвани бележките под линия там.

Морков ми липсваше, макар че нямаше да има подходящо място в сюжета тук.

Любопитно и каква е драмата със Свилен и Ванина. Но тъй като и тяхната любовна история е тегава за четене като тази на Бриян и Плам, чак ме е страх да попитам. Да се надяваме на по-реалистично развитие на нещата в трета книга.

Която явно ще има, четейки този финал.

За Варвара дори не знам да казвам ли нещо

Донякъде беше изненада, но не се каза достатъчно за нея, за да всее особен ужас в читателите. Трябваше малко повече от бърз спомен на Налъмов и кратък разказ от Буря. При това, Бриян голям детектив излезе с разгадаването на родствената връзка. Любопитно обаче как прадядо му е знаел какво ще се случи, за да нагласи всичко да се случи по този точно определен начин.

А пък е друг въпросът Варвара откъде знае за вратата, Налъмов, тайните срещи с Бриян и това, че този тефтер ще е в точно тази една случайна стая, която случайно се появи някъде из София… много въпроси имам по тази част, но както казах – това е леко четиво, ще почакам за трета книга и ще разбера.

Макар че бих се радвала на отговори и сега, ако някой, случайно е разгадал как Варвара и Налъмов знаят, че всичко ще се случи точно както се случва, освен разбира се, чрез магическата сила на заклинанието „така трябва, за да върви сюжета“. Надявам се силно да има обяснение в следващата книга. Ще е интересно.


Това е като цяло, размислите ми за „Софийски магьосници. В сърцето на Странджа“ от Мартин Колев. Приятна и забавна книга, идеална за следработно четиво.

One thought on “Ревю: „Софийски магьосници. В сърцето на Странджа“ от Мартин Колев”

Leave a Reply