Детски книги, които да прочетем като възрастни

Детските книги далеч не са само за деца. Те понякога имат да кажат на възрастните твърде много неща. Магията на книгата се крие в различното послание, което изпраща на всеки читател; а понякога това различно послание за един и също читател се явява единствено промяната в самия него.

Затова някои книги трябва да се четат по повече от веднъж в живота и да си намират правилното време и място. А книгите имат това чудато умение, винаги да идват при нас, когато имаме нужда да чуем точно това, което те имат да ни кажат.

Затова когато видях концепцията за подобен вид публикация, си казах, че веднага искам да се заема с нея. Беше забавно да помисля и реално да разровя в главата си кои биха били тези книги, към които да се обърна и наистина да има защо.

Така се стигна до това, което подбрах за вас днес. Защо съм избрала тези книги? Защото ги обичам.


  1. Хобит от Дж. Р.Толкин

„В една дупка в земята живееше хобит.“

(Превод от английски – Красимира Тодорова, 1999)

  1. Хари Потър от Дж. К. Роулинг

„Госпожа и господин Дърсли, живеещи на улица „Привит Драйв“ номер четири, с гордост твърдяха, че — слава Богу! — са напълно нормални. Бяха от хората, от които най-малко ще очаквате да са замесени в нещо странно или загадъчно, защото просто не одобряваха такива глупости.“

(Превод от английски – Теодора Джебарова, 2000)

  1. Малкият принц от Антоан дьо Сент-Екзюпери

„Когато бях на шест години, видях веднъж в някаква книга за Девствения лес, която се наричаше „Преживени случки“, една великолепна картина. Картината изобразяваше една змия боа, която гълта някакво диво животно. Ето копие от рисунката.“

(Превод от френски – Константин Константинов, 1978)

  1. Мери Попинс от Памела Травърз

„Искате ли да откриете улица Черешово дърво, попитайте полицая на кръстопътя. Той ще побутне леко каската си, ще се почеше замислено зад ухото и ще посочи с огромния си, облечен в бяла ръкавица пръст:

— Първо надясно, после наляво, веднага пак надясно и сте там! Довиждане!“

(Превод от английски – Светлана Стефанова, 1996)

  1. Мечо Пух от Алън А. Милн

„Ето мечето Едуард слиза по стълбите… бум… бум… бум… с главата надолу зад Кристофър Робин. Това е единственият начин за слизане по стълба, доколкото му е известно. Понякога му се струва, че сигурно има и друг начин — само да можеше за минутка поне да не си чука главата о всяко стъпало, а да помисли малко. Тогава пък му се струва, че няма! Но както и да е, ето го вече долу, готово да ви бъде представено: Мечо Пух!“

(Превод от английски – Вера Славова, 1987)

И бонус, какво аз все още не съм чела, но планирам да прочета и ще включа към този списък по една основна причина – историята винаги е звучала изключително вълнуващо в главата ми и като дете бях голям фен на първата екранизация по книгите. Просто не съм намирала момента да ги зачета и вече е ясно, че ще е като пораснал читател. Независимо от това, обещанието е за нещо злощастно прекрасно.

  1. Поредица от злополучия от Лемъни Сникет

„Мили читатели,

Със съжаление трябва да ви предупредя, че книгата, която държите в ръцете си, е извънредно неприятна.“

(Превод от Теодора Джебарова, 2002)


*Статията е вдъхновена от идеята тук, но с творчески отклонения за мое удоволствие

Leave a Reply