Ревю: “Отвъдземя” от Тахере Мафи

„Отвъдземя“ е причудлива приказка за деца с шарено въображение и жажда за приключения. За жалост, за мен като пораснал вече читател книгата не успя да донесе особено вълнение. Чудя се как ли би се харесала на едно 12-годишно дете?

Основният ми проблем с книгата е авторката. Тахере Мафи много иска книгата ѝ да бъде като „Алиса в страната на чудесата“, много иска да има задълбочени описания, които обаче да ти се струват някак лежерни, и прави опити да чупи т.нар. „четвърта стена“ – на моменти се обръща директно към читателя и прави препратки към историята, която нещо разказвано ѝ от героите.

Последният споменат похват за „счупване на четвъртата стена“ е интересен, но избирателно използван в книгата. Действаше свежо през повечето време обаче и ми хареса като щрих за детска книга. Води историята стъпка по-близо до реалността и на фона на магическия свят, дава на читателя мечтателно обещание за красотата отвъд обозримото.

Хареса ми идеята за свят, който съществува напълно реално, но звучи измислен заради преградите на собствените и обществени възприятия.

Героите бяха приемливи

За жалост, най-разочарована останах от Алис. Начинът, по който беше написана като главен герой ме разочарова, основно заради липсата на порастване на героя и твърде наивните и на места твърде нетипични за възрастта мисли, преминаващи през главата ѝ.

Алис не порасна през всички тези 401 страници и си остана все така мрънкаща, прибързана и склонна да не обмисля нещата героиня. В началото се успокоявах, че ще се промени, ще започне да мисли не само за собствените си желания и мечти, но и за тези на Оливър, с когото споделяха пътешествието си, и за тези на семейството си, на татко си. Тя мислеше за татко си, разбира се, но твърде често предприемаше действия твърде необмислени и изначално обречени на неуспех.

За човек в напълно непозната и опасна земя, трябваше да преосмисли начина си на действия по-рано, отколкото това реално изглеждаше да се случва (но пак, изглеждаше, тя пак си правеше странни и глупави неща).

Някои от детайлите за героите също бяха твърде набързо описани, което не ми допадна.

Светът на Отвъдземя и Ферникова гора обаче е друго нещо

Дочетох книгата, не само защото не исках да я оставям недовършена, но и заради красивия свят на Отвъдземя. Там Мафи определено е имала красива и богата на детайл идея. Недостатъкът е преиграването в описанията и визуалните елементи от време на време – например, описания в село Спокойно, в Леволандия. На места се забелязваха твърде много неща, нахвърляни толкова на куп, че представяйки си ги виждаш само шарения и безформеност. Което в по-голяма част от тази книга не е така, между другото. Отвъдземя е много, много интересна и пълна с причудливи места.

Това са мислите ми за книгата накратко. Не ми се иска да влизам в твърде много словоизлияния по темата по ред причини, основно защото казах основните неща в ума си и реших, че ще оставя останалото книгата сама да го каже за себе си.

Не ми допадна в голяма част, но светът, в който е създадена, е красив и интересен. И за него, си заслужава да се даде шанс.

Leave a Reply