Не ми хареса. Да коментираме.

Прочетох книга, не ми хареса, но хайде да поговорим за нея! Това е нещо, което често ми се случва, особено защото аз обичам наравно да говоря за нещата, които харесвам и които не харесвам. И съответно, доста често и когато не харесам нещо, имам периоди, в които говоря и споменавам основно едни и същи неща като опре до дадена тема.

Наскоро например, през декември 2017, имах няколко основни теми, които ме терзаеха откъм изкуство: „Стършел“, „Нивганощ“ (и двете четох през декември, за едната говорих с възхищение на всеки, който срещна, а с другата се чудех какво се случва и чувстваха останаха доста смесени), и разбира се, „Най-великият шоумен“, за който също имах какво да кажа първо, докато стигна до гледане на филма, още повече след това.

И така до тук, където искам да поговорим за няколко книжни явления, които не харесвам, но често споменавам… включително и сега.

Важно е обаче първо да подчертая, че прочетох книгите и се забавлявах през по-голяма част от времето.

*Взех идеята за тази публикация от тук. Има доста интересни теми, които често използвам като основа или вдъхновение за публикации, тъй като не се включвам в Топ 5 публикациите всяка сряда. Все пак, интересно място, ако все още не сте го посещавали.


  1. НИВГАНОЩ от Джей Кристоф

Надали е изненада за вас, че започвам именно с „Нивганощ“, особено след като написах страници и страници с дискусия по темата къде е проблемът с тази книга (Ревю+Дискусия за Нивганощ четете тук). Тя въпреки всичките си слабости ми хареса, но неумението на Кристоф за предаде света и героите си достойно на прекрасната идея, върху която са базирани, наистина развали четенето за мен. От друга страна пък ме подтикна към разпален и често – безспирен коментар.

  1. БИБЛИОТЕКАТА НА ДУШИТЕ от Рансъм Ригс

Едно голямо разочарование за мен беше третата книга от поредицата „Домът на мис Перигрин“ от Рансъм Ригс. Макар не свръх впечатляващи, първите две книги бяха приятни и разнообразни на фона на съвременната фентъзи и фантастична литература. Жанрът е интересен, духът – също, цялостната идея има своите пробойни обаче и ако в книги първа и втора това е проблем, но не достатъчен, за да отблъсне читателя, в книга трета тези пробойни успешно потапят кораба. Защо? Скоро ще има дълго ревю с дискусия по темата и ще обясня повече. Но имах очаквания от тази книга и макар те да не бяха особено високи, тя пак успя да ме разочарова и то грандиозно. Защото дори с ниски очаквания, провалът на този финал беше голям. (Ревю+Дискусия четете тук)

  1. ОТВЪДЗЕМЯ от Тахере Мафи

Не е изцяло вярно, че „Отвъдземя“ не ми хареса. Чисто и просто, имах трудности с авторката. За жалост, за семейството на Рансъм Ригс и Тахере Мафи тази година не върви добре в мое читателско лице. Книгите и на двамата ме оставиха разочарована. На фона на „Серафина и черният плащ“, която четох предишния месец, „Отвъдземя“ идва твърде много. Авторката сякаш иска да каже всичко възможно на куп, сега, на момента и това създава един твърде тежък наратив. А описанията, макар и цветни, в пълнотата си стават доста претруфени и по-скоро неприятни, отколкото вълнуващи и красиви. Понякога красотата е в малките детайли, а при такава пищна шарена картина като света на Отвъдземя, твърде многото нахвърляни елементи създават повече объркващ хаос, отколкото красив такъв.

  1. Библиотеката на Въглен връх от Скот Хокинс

Опитах да чета тази книга преди… доста време и така и не я завърших. Оставих я около страница 100 и да, дори наскоро я преместих около книгите, които искам да прочета скоро, и да, планирам да я завърша, но не заради удоволствието от нея. От началото просто ми казаха, че книгата си заслужава заради финала, пък и искам да я довърша. Кой знае как ще ми се отрази след почти година. Така или иначе, със започването тази книга ме остави в ступор. Не знам дали беше заради убийствата на новородени или любовната авантюра на разлагащото се момиче. Книгата наистина се отличава с привкус на крайности. За малката част, която прочетох обаче, те изглеждаха ужасно безцелни и приложени, просто за да са там, което не е особено впечатляващо и далеч не създава усещане за еха, наистина брутална книга. По-скоро води до отегчение.

Почетно споменаване

  1. „50 нюанса сиво“ от Е.Л.Джеймс

Не исках да включа това заглавие в основния текст не за друго, а защото вече така се е изтъркало, че дори като пиша въртя очи с досада. Но как мога да го пропусна, от друга страна? Това е епокалният пример за неща, които не харесвам, но коментирам/коментирах често. Имам толкова много да кажа и допълня и вметна за тези книги. Но пък от друга страна, книгите на Е.Л.Джеймс може и да нямат литературна стойност, но пък дават толкова добри теми за разговор и дискусия, че заслужават да им дадем малко признание поне по този параграф. След изчетени 150 страници и написани над 6 страници коментар, който така и не видя бял свят, и безбройни дискусии с фенове и критици на поредицата, мога да кажа, че това е едно от нещата, които най-много не харесах като четиво, но харесах като тема на разговор.


Кои са книгите и авторите, които на допаднаха на вас, но продължават да се появяват като тема на разговор?

One thought on “Не ми хареса. Да коментираме.

  1. И аз като теб много често се срещам с книги, които чисто и просто не успяват да ме грабнат, независимо от хилядите положителни отзиви из goodreads. Пример за това е поезията на Георги Господинов.. не, просто не. Обожавам поезия. Вдишвам и издишвам поезия. Но не, неговите стихосбирки по-скоро ме оставиха объркана отколкото възхитена. Предполагам, че там някъде има негови почитатели, които въздишат от поезията му, аз обаче не съм от тях! Както и да е, публикацита ти е страхотна, красиво написана и очевидно искрена! Именно това харесвам и търся във всяко книжно ревю! Лека и книжна седмица

Leave a Reply