Какво прочетох през февруари :: Wrap Up

Моят февруари 2018 в книги се оказа с 3 книги, 2 автора, 1438 страници.

През февруари нямах толкова енергия и време за четене, но съм напълно доволна, основно заради успеха ми с „Червен изгрев“ от Пиърс Браун. Какво имам предвид ще прочетете надолу. Позакъснях с тази месечна равносметка, но ми е трудно да я публикувам в последните дни на месеца, тъй като често тогава все си дочитам нещо, което ще включа. Макар и броят книги този месец да е по-малък, страниците са повече – доста доволна съм и от това.

Поставям си малко по-високи цели за март, но ще видим какво ме чака. По-дълъг месец, повече прочетени книги.

Ще споделя линкове към ревютата на книгите, споменати надолу. Това, което все още не съм публикувала, ще добавям с по-късна дата.


През февруари прочетох:

„Червен изгрев“ от Пиърс Браун

 5 звезди

Ревю в блога (скоро)

Коментар от Goodreads: Жестоко! Започнах с по малко първите два дни, по няколко глави. На ден три с тази книга реално четох два пълни дни, по цял ден, всеки ден. Когато започнах книгата не знаех нищо за сюжета, за жанра дори, за героите. Навлизането в първите една или две глави стана по-бавно за разлика от дочитането, когато в един момент този роман ме глътна и довърши. Тази седмица скорострелно започвам книга втора, защото не може така. Пиърс Браун ме изненада повече от приятно… много повече от приятно. Книгата е ярка, не страни от опасни решения и застъпва интересни теми. Трябва да я продължа.

„Златен син“ от Пиърс Браун

5 звезди

Ревю в блога (скоро)

Коментар от Goodreads: Страхотно! Чете се на един дъх. Напълно грабна вниманието ми, точно като първа книга. А този финал… донякъде осъзнах какво се случва (но е така, когато авторът явно се е вдъхновил от един от най-известните финали в киното) и все пак беше изключително. За момента все още имам само суперлативи по темата, не мога да си събера мислите, макар да завърших книгата преди дни. Препоръчвам силно!

„Отвъдземя“ от Тахере Мафи

3 звезди

Ревю в блога (скоро)

Коментар от Goodreads: Отвъдземя е потенциално интересно място, но за жалост с Тахере Мафи се разминаваме като автор и читател. Книгата е написана твърде тежко и разточително за динамична история с публика от крайно активни и трудни за впечатляване деца. Това се води книга за средношколци, но не виждам как би успяла да спечели дете в тази възраст… като цяло, да впечатли когото и да било. Прочетох четири други заглавия, докато четях и нея. Трябва да отбележа, че на места книгата ми правеше добро впечатление и имаше и своите плюсове и силни моменти.


Какво прочетохте вие този месец?

Аз планирам да продължа с „Утринна звезда“ през март, а около манията Браун ще се забавлявам и с вечния малък магьосник, господин Потър, и „Хари Потър и Прокълнатото дете“, тъй като – както с право ми казаха – време беше! Планувала съм да разлистя и „Од и Ледените великани“ от Нийл Геймън, отдавна не съм чела Геймън и също смятам, че е крайно време.

Какво бихте препоръчали вие? Аз имам и още няколко идеи какво ще се чете този месец, но ще си ги запазя засега, за да не правя големи обещания пред себе си преди да видя в какво точно настроение за книги съм.

Leave a Reply