Ревю: “Душата на императора” от Брандън Сандерсън

Вълнуващата трета среща с Брандън Сандерсън, този път с „Душата на императора“, ме остави напълно убедена, че трябва да чета повече, колкото се може повече от книгите му. Прекрасен разказвач с въображение, което пренаписва душата на читателя като изкусен Фалшификатор.

Прочетох „Душата на императора“ и разбрах едно – 140 страници са достатъчни за Брандън Сандерсън да създаде вълнуващи, завършени герои, интересен нов свят и задоволяващ финал. Само 140 страници далеч не ми бяха достатъчни, но за моя голяма радост научих, че тази новела, се явява продължение на друг, далеч по-обемен роман. Така че, нещата не приключват тук.

Големи благодарности на Лора <3, защото ми отвори очите със Сандерсън и ми препоръчва генерално само страхотни неща.

 

За „Душата на императора“ не искам да говоря твърде много,

защото при малкия обем на новелата практически всичко би било подсказка за сюжета. Истината е, че разказът е така увлекателен и прекрасен, че почти не се усеща кога ще се изплъзне между пръстите ви. Препоръчвам и вие като мен да зачетете книгата без да знаете нищо за сюжета. Така ще я обикнете истински.

В красивото българско издание дървената корица и нетрадиционната хартия дават специално усещане на книгата в ръцете и добавят към бездруго завършената атмосфера на света на Сандерсън. Със съвсем малко информация, той успява да ви пренесе далеч отвъд реалността и в напълно нов свят на вълшебство и борба за власт.

 

 

Героите са задълбочени, интересни и отличителни

Не съществува опасност да не забележите или забравите някой от тях. Съдбите им носят своето изконно значение за развитието на сюжета и придават своя отпечатък за завършеното цяло. Те са интересни, живи и пълнокръвни.

Задават се въпроси, които подходящо на сюжета намират своя отговор. С интересни философски вметки и диалози са развити проблеми като човешката същност, смисъла на изкуството и истинската му висша цел, цената на жертвата в името на властта. През страниците леко се носи опасността от заговори и надбягването с времето. Сандерсън е твърде умел с разказите си и съжалявам единствено, че все още не съм прочела повече от неговите книги. Грешка, която планирам скоро да започна да поправям.

За 140 страници „Душата на императора“ има значително по-богато изграден свят и по-задълбочено и интересно развити герои, отколкото цели съвременни книги. Сандeрсън успява да създаде не просто фалшификация на въображението, а истински нов свят за читателите си.


Харесвате статията? Защо тогава не се отбиете да натиснете Like бутона на публикацията и страницата ми във Facebook и не станете последовател на Instagram страницата ми за свежи снимки от читателския живот.

Leave a Reply