„Стършел“ от Етел Лилиан Войнич (коментар)

Трудно е да се пише за книги, които ти дават толкова много повече от очакваното. Прочитът на „Стършел“ се оказа много правилно решение за мен. Книгата се превърна в мое любимо заглавие за 2017 г. и с удоволствие днес споделям с вас послеслова от прочита ѝ.

Очаквах „Стършел“ да бъде книга по мой вкус преди да я започна. Получих препоръка от Рали от BloodyRoseRed’s World, а опитът ми с нейните препоръки в повечето случаи води до добър резултат. В този случай, не само постановката на книгата, но и препоръката за нея ми дадоха обещаваща причина да я прочета.

„Стършел“ искрено ме развълнува.

Имах две основни теми в прехода между старата и новата година и това бяха „Стършел“ и един определен филм, който се вълнувах да изгледам („Най-великият шоумен“, ако се чудите). Вълнението ми от прочита на книгата е така голямо, че споделях и продължавам да споделям на всички за нея.

„Стършел“ е едно от най-пренебрегваните в англоезичния свят заглавия, което въпреки пречките и началния страх на издателите за публикуването на тази книга в края на ХІХ век, се превръща във феномен от източната страна на Желязната завеса. Преди големите успехи в СССР, книгата става абсолютен бестселър и в Ирландия в средите на социалистите и националистите, борещи се за независимост. Най-големите успехи на „Стършел“ обаче са в новосъздадените СССР и Китайска република.

Разказът на емоционалното поражение на героите е моя любима картина в романа.

Емоционалната ерозия, изкривяването на добротата след предателството, самотата и страданието в търсене на изкупление чрез отказването от установеното статукво, са само част от засегнатите теми. Исторически, разказът е базиран по време на австроунгарската власт в Италия, 30-те и 40-те години на ХІХ век. Образът на Стършела вдъхновява с крехък баланс между сантимента и студената устременост. Романтиката на героя се подхранва именно от трагедията на неговия житейски път още от невинно момче, жертва на предателство, до острия връх на перото на сатирика Стършел, преживял мъката на унижението, за да отдаде делото на живота си за тържеството и победата на идеята над статуквото.

Лекотата на разказа на Войнич е увличаща и вълнуваща. Усещанията на героите се превръщат в усещания на читателя така лесно както се прелиства страница. Изключително харесах простотата, криеща така дълбока емоция, с която борави авторката. Книгата не използва шумен, гръмък тон. Без епични сравнения и свръх употреба на епитети. „Стършел“ разказва историята си близо до реалността не само чрез героите и сюжета си, но и чрез изказа на Войнич. Умело и увлекателно написано, искам да го подчертая и кажа, дори ако може няколко пъти. Бях много силно впечатлена от самото начало, именно от първия си досег с автора и пред да разбера повече за разказа.

Любопитно е да споменем, че след смъртта на Войнич през 1960 г., тя е почетена като национален герой в Русия, заради важността, която „Стършел“ придобива в обществото.

Ще вметна, че аз не знаех нищо за сюжета или дори периода, в който книгата се развива. Започнах я напълно по препоръка и от интерес, който изпитвам към класическата литература. Едва по-късно открих значимостта на тази книга в исторически план, отделно прибавена към несъмнената ѝ литературна стойност.

Силно я препоръчвам. Утвърдена класика, с вълнуваща история не само между страниците, но за авторката и пътя на книгата като символ на революцията и смяната на властта. Препоръчвам да прочетете историята на книгата почти толкова много, колкото ви препоръчвам и книгата. За мен беше истинско удоволствие да науча повече за Войнич и ролята на „Стършел“ в източния свят.

Чудесна статия, по този повод, която ви препоръчвам да прочетете е публикуваната в lira.bg, на която трябва да обърнете внимание след като прочетете романа.


Харесвате статията? Защо тогава не се отбиете да натиснете Like бутона на публикацията и страницата ми във Facebook и не станете последовател на Instagram страницата ми за свежи снимки от читателския живот.

One thought on “„Стършел“ от Етел Лилиан Войнич (коментар)

Leave a Reply