Ревю: “Серафина и черният плащ” от Робърт Бийти

„Серафина и черният плащ“ е вълнуващо приключение в развинтеното детско въображение. Робърт Бийти успя да ми припомни вълнението от четенето, което изпитвах като дете.

„Серафина“ е по детски наивна приказка за приятелството, смелостта и преодоляването на страха от света извън дома. Написана приятно и леко, книгата е достатъчно увлекателна, за да не усещате кога прелиствате страниците. Харесаха ми обясненията и препратките към исторически личности и събития – за дете читател, такива малки хапки информация могат да са много интересни не само за обогатяване, но и като трамплин към събуждане на интереса в други сфери и теми, освен фантастичния свят на разказа.

Срещнах известни периферии с първите няколко глави, докато се запозная с книгата и докато започнат да се случват разни интересни неща. Но не мога да твърдя, че това не е истински вълнуващо приключение за книга, която преполових за една сутрин.

Бийти подробно разказва пищното имение Билтмор и живота на Серафина и нейния татко в мазето и по тъмните коридори в притихнали нощи. Аз съм фен на описателните и многословни автори и ми допадна богатата картина, която авторът създава за сюжета.

Серафина е любопитна и интересна героиня, която не спира да задава въпроси, да намира отговори и да задава още въпроси. Книгата и героите се развиват съвсем както трябва в жанра си, винаги си мисля как тази книга много ми напомни именно на детските книги, които четях преди години. В нея се усеща тази невинност и вълнение от детското приключение.

На финалът нещата сякаш много прибързаха, динамиката на главите скочи рязко от около 10 страници на глава до 2 до максимум 3 страници на глава и действието течеше много бързо. Енергията на книгата се запази въпреки това и четенето ми не се наруши от промяната в темпото, която дойде някак натурално.

Развитието в последните 4 глави малко ме стъписа, основно поради простотата си. Беше изненадващо – трябва да признаем това. Но също и малко прибързано. За такъв еха! момент можеха съвсем спокойно да се отделят още няколко страници. Но пък Бийти е успял да направи изненадващ обрат в една не особено изненадваща нито в сюжета, нито в развитието си книга, така че адмирации за това.

С интерес бих прочела и следващите книги, може би не веднага, но скоро.

Препоръчвам, особено, ако избирате подарък за дете читател. Книгата чудесно подхожда на избраната публика, без обаче да е безинтересна и за порасналите си читатели. Тъй като макар и детска книга, „Серафина и черният плащ“ одухотворява и напомня колко са важни чистотата на приятелството и смелостта.


Харесвате статията? Защо тогава не се отбиете да натиснете Like бутона на публикацията и страницата ми във Facebook и не станете последовател на Instagram страницата ми за свежи снимки от читателския живот.

One thought on “Ревю: “Серафина и черният плащ” от Робърт Бийти

Leave a Reply