Магията оживява по софийските улици (Ревю: “Софийски магьосници”)

Откакто започна рекламната кампания на “Софийски магьосници” от Мартин Колев беше интересно за какво става дума. Следя активно книжните среди в България и кампания с подобни мащаби не се вижда за всяко заглавие на пазара. Заглавието започна пътя си към читателите обещаващо и с приятна доза маркетингови трикове, които да задържат вниманието на читателското общество като т.нар. онлайн куизове, потайно споделяне на рекламни изображения с оскъдна информация и прочее. Софийските магьосници скитаха по улиците и малко изненадващо дори за мен, намериха пътя си в ръцете ми като читател.

Не знаех какво очаквам от книгата, когато я започнах. Направих грешката да изчета много ревюта по темата и предварително имах готовност за някои от силните страни на заглавието, както и за основните слабости. След като вече прочетох книгата, оставих си известно време преди да седна да пиша за нея, мога да кажа съвсем просто, че книгата ми хареса. Проблемът започва там, че книгата просто ми хареса като леко четиво за след работа или например в случая, когато я завърших – в автобуса по път към София, тематично въпреки всичко.

Поздравления към автора за начинанието и още повече към маркетинговия екип зад книгата. Това вероятността е частта от романа, която ми хареса най-много, правилният подход, за да ме накара да го зачета.

Сюжетно “Софийски магьосници” е динамично, по моите стандарти, заглавие

Софийски магьосници, Мартин Колев

Тежко начинание е да въведеш читателите си в напълно нов и непознат свят и да поддържаш приятно темпо без твърде много обяснителни елементи. Бележките под линия бяха чудесен начин да се обяснят елементи от света без да се натрапват изкуствено пасажи с обяснения. Във всеки случай, бих се радвала бележките да бяха повече. Обичам да знам колкото се може повече детайли за света, в който се развива книгата, и дори на пръв поглед глупави малки забележки, правят книгата пълнокръвна и жива.

Не разбрах в крайна сметка дали книгата цели да е по-скоро сериозна или да иронизира сама себе си. Забележките и шегичките определено са много готини и свежи, но от време на време трябваше да отстъпват повече пространство за дишане на проблемите в книгата, за да мога като читател наистина да усетя сериозността на случващото се. Не можах никога да почувствам дори част от тревогите и страховете на героите, именно защото бях постоянно разсейвана от малки подхвърлени иронични бележки, които ме развеселяваха и отнасяха в съвсем друга посока на мисъл на изчезващите магьосници.

Не съм чела Лукяненко все още и не мога да направя никакво сравнение, но четох критики към книгата по темата с приликите между световете на двамата автори. Чела съм „Хари Потър“ обаче и останах със силен Потър вкус след прочита на книгата. Ще се радвам в следващата книга (четох някъде, че се готви втора част, надявам се не бъркам) да видя повече изцяло оригинални идеи. Вдъхновението и влиянието се усеща на множество места. Особено в малките особености на света – например, шоколада, мантията невидимка и прочее дреболии, които трябва да изпъкнат като най-оригиналния за вътрешния свят на книгата.

Описанията на София и сравненията с джаз са едно от любимите ми неща в книгата

Впечатляващо е усещането за града, което книгата успява да даде. Не живея в София, но познавам града по свой начин и повярвах на магията, която книгата описва – не онази в амулетите на магьосниците, а магията на града.

Искам да коментирам героите, но не знам откъде да започна. Останах объркана защо част от тях са с български, част с чуждестранни имена. Предполагам това до някаква степен е обяснимо в днешно време с модата на чуждите имена, но именно Бриян да е с чуждестранно име беше странно решение. Мога да си обясня това и като форма на Браян, което според някои статии в бездънната информационна яма интернет е видоизменено от Брайо и Брайко. Все пак, това не е нещо драматично, просто въпрос, който се въртеше в главата ми, докато четях, и не можех да пропусна да го спомена.

Отделно от това, не мога да определя герой, който ми стана любим или на който симпатизирах особено. Баба Буря ми напомни твърде много на Пратчет, затова не взимам предвид колко харесах образа и. Харесала съм го от преди това в други книги и при друг автор. Много ми хареса, макар и с епизодична роля, книжарят, Амос Коен. Останалите герои се загубиха между редовете, когато стана дума да ме спечелят на тяхна страна. Петър и лицекрада имаха най-малко участие, но ми станаха най-интересни. Способностите им бяха най-обещаващи от всички и бих се радвала, ако имаше повече тяхно участие.

На места магиите бяха замислени странно, но се старах да не задълбавам в детайлите

Софийски магьосници, Мартин Колев

Странно е също как магьосниците не могат да използват магия, защото всеки може да следи всеки чрез магията. Това малко или много обезсмисля магията им, но да. Това е тема, която трябва да се обмисли, за да се достигне по-дълбоко и да се разнищят детайлите. Също като например, магията „времекъс“ и прочее детайли. Това е не толкова критика, а списък с неща, за които бих попитала автора. Например, във втора част ще разберем ли какво прави маг-милицията? Защо нашите герои разследваха такава огромна заплаха без основателна причина? Упорито смятах, че Свилен е бивш кадър на маг-милицията и в тази връзка се случва цялото разследване, но уви. Но може и причината ми е избягала по страниците, което ме съмнява.

В последната глава имаше един захарен момент, който ще простя на автора в името на добрата стара магия.

Като цяло, смятам, че глави 5 и 6, в книжарницата и книгата игра, както и глава 23 „Страшен дъжд ще падне“, са най-силните глави в книгата. Книгата игра представи нещо наистина оригинално и занимателно, беше ми интересно и излезе извън рамката на очакванията ми за тази книга. Глава 23 (за случките в която умишлено не коментирам, ако някой, четящ това ревю, планира тепърва да започва книгата) макар да имаше своята здравословна доза невероятен героизъм и щастливи случайности, също беше интересна за четене и динамична.

“Софийски магьосници” е ободряващо родно заглавие с трески за дялане, но и с потенциал. Не съжалих, че прочетох книгата и се радвам, че най-сетне и родните магьосници се пробудиха и поискаха мястото си по книжните рафтове.


Още ревюта четете тук

Leave a Reply