Книгите на моето детство

Децата са неизчерпаемото гориво на нашия свят. Бъдеще и обещание за утре, в детството се крие повече от игри и уморени родители. Детството е периодът на нашето формиране като хора и заниманията и интересите ни като деца не рядко се случва да са основополагащи за нас като възрастни.

andrew-branch-180244.jpgМозъкът ни е най-активен в детските години, не случайно езици се учат по-лесно като дете, отколкото като възрастен. Запомняме по-лесно, имаме повече енергия. Затова е важно с какво пълним главите си като деца и понеже със статута на деца нямаме опит, за да преценим какво значение биха имали нашите занимания, ролята на родителите, учителите, лелките в магазина и възрастните като цяло е пределно важна.

Покрай Деня на детето и поводът много хора да напишат в социалните медии „не оставяй детето в теб да порасне“, реших да пиша за книгите на моето детство и темите, с които съм занимавала ума си. ТУК можете да прочетете и статията „Какво бих прочела на децата си“, с която отворих темата, за да я завърша сега с тази своеобразна втора част.

Какво ще има тук? Книги, които четох до и около 13-годишна и смятам за най-ценните находки преди гимназията.


Самостоятелният ми избор за книги

„Хари Потър“ от Дж.К.Роулинг

Не мога да не започна с „Хари Потър“, който захванах съвсем от рано и изчитах с невиждано нетърпение. Носех книгите на училище, стоях по цяла нощ да чета, не много се е променило и до днес, но вече разнасям или по-малки на обем книги или верния Kindle. 500-те страници на „Хари Потър и Орденът на феникса“ преди не ме спираше обаче да нося книгата на училище и да я размъквам с мен по коридорите. Това се е променило, но важната част – книгата като задължителен придатък – не.

„Хрониките на Спайдъруик“ от Холи Блек и Тоди ДиТерлизиfjc

Като дете с интерес четях Спайдъруик и до ден днешен си спомням илюстрациите и кориците, и вълнуващото мрачно усещане на горите в сюжета. Не знам защо точно елементът с горите ми се е запечатал в ума, но. Петте книги бяха съвсем тънки и много интересни, макар че имам колебания дали, захвана ли ги днес, все още ще ми харесат толкова в препрочит десет+ години по-късно.

„Звезден прах“ от Нийл Геймън

Нийл Геймън е чудесен автор на всяка възраст, но в детските и тинейджърски години заглавията му са правилен избор, ако искате читателя да изпита истинска любов към литературата. Геймън умее да твори красиви светове и да създава интересни герои и динамични сюжети, и при правилен избор част от книгите му са чудесен вариант за възрастовата група. За мен тази книга беше „Звезден прах“ и много, много ми хареса.

robyn-budlender-112521


Училищни любимци

Разказите на Йордан Йовков

Не знам кога съм ги чела за училище, но обожавам Йовков, не случайно го наричат майстор на късия разказ. Бих препрочела с безумно удоволствие всеки негов разказ. Тази година и гимназистите имаха късмет с матурата по БЕЛ с „Албена“, любим разказ и страхотна тема за писане.

„Принцът и просякът“ от Марк Твен

Един по-ранен досег с чуждестранната литература, но все пак по времето, когато съм чела всички тези заглавия, паралелно съм дочитала „Хари Потър“, така че от малка съм привикнала с чуждестранната литература. Тя обаче няма много общо помежду си и сравнението тук с Твен и Роулинг е идеална основа да го подчертаем. Въпреки това, „Принцът и просякът“ беше интересно за четене заглавие и една от книгите, които ме насърчаваха в интереса ми за четене.

„До Чикаго и назад“ от Алеко Константинов

Помня как никой не харесваше пътеписът, а аз го прочетох с такова удоволствие. Не просто вълнуващо пътешествие, но красотата на света, представена в думи, е нещо магическо и красиво. И до днес днешен обичам и се връщам от време на време към Алеко.

„Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев

Друга българска класика, която от малка помня с удоволствието от прочита ѝ. Повестта винаги ме очарова и макар да съм я чела повече за училище, остана мое любимо заглавие в българската литература.

Антоан дьо Сент Екзюпери – „Малкият принц”

the-little-princeЩе завърша с нещо специално за мен повече като възрастен, отколкото като дете. Не съм от големите фенове на „Малкият принц“, но не съм и противник на книгата. Почитател съм и смятам, че би било безсмислено да не чуем всички малки истини, които книгата може да ни каже. Смятам, че е време за моето второ четене, ако вярвам на хората, които казват, че книгата се чете три пъти в живота: веднъж на 10, веднъж между 20 и 30, и веднъж след 50 г.


Това е засега. Всъщност планирах да спомена далеч по-малко и различни заглавия, но рядко се сдържам относно някои заглавия в този период, тъй като той до голяма степен ме формира основите ми като читател.

 

Leave a Reply