23 април и книгите, които ме направиха читател

23 април е световният ден на книгата и авторското право. Струва ми се доста подходящо именно в този ден да си говорим за книги (както обичайно, разбира се, но днес имаме двоен повод).

В предисловие ще започна с едно от основните неща за дни като този – именно информацията. Много обичам да чета по разни случайни теми, затова и сега ще започна със съвсем основна, но интересна информация за Световния ден на книгата и авторското право.

Този тематичен ден е обусловен от ЮНЕСКО и се отбелязва всяка година от 1995 г. насам в цял свят. Всяка година ЮНЕСКО и други участващи в инициативата организации от трите основни бранша в литературата – издатели, книжари и библиотекари – избират литературна столица на света за идната година. За 2017 г. това е Конакри, Гвинея. Комитетът за подбор изтъкна Конакри „заради качеството и разнообразието на своята програма, по-специално фокуса й върху участието на общността“, както и „за добре структурирания бюджет и ясни цели за развитие, със силен акцент върху младежта и грамотността“.

Защо 23 април? Датат изобщо те е идненада за литературната общност. 23 април е значима дата за плеяда от значими имена, изградили основите или допринесли значително за развитието на литертурата като изкуство и редица жарнове и течения. Само част от тези имена включват рождението и/или смъртта на Шекспир, Мигел де Сервантес Сааведра (Дон Кихот), Уилям Уърдсуърд (английски поет, заедно със Самюел Колридж дава началото на Романтическата епоха в английската литература), Владимир Набоков (Лолита), Памела Травърс (Мери Попинз) и редица други.

Ако искате да знаете повече по темата, можете да прочетете пълен списък с родените на датата тук и починалите на датата тук. Бележка: Това са общи списъци, не фокусирани само върху литературни имена.

За повече информация: Световният ден на книгата и авторското право в сайта на ООН

За да не ви изсипвам само куп информация, която така и така можете на прочетете на N на брой други места из широкото интернет пространство, реших да споделя с вас личния си списък с най-значими заглавия, до които съм имала възможността да се докосна в живота си.


Книжари и апаши

Посветено на книгите, с които пораснахме, и книгите, които ни направиха читателите, които сме

Хари Потър

Не веднъж съм споменавала, че съм израснала с поредицата за Хари Потър от Дж. К. Роулинг, така че това е натурално начало.

„Мери Попинс“

Помня все още с какво вълнение съм чела тази прекрасна малка книга. Копието ми беше старо и се разпадаше в ръцете ми страница по страница, но никога не забравих вълнението от това приключение.

Детски приказки, митове и легетди

Няма да се впускам в твърде много обяснения. Обичам фолклор и митология, обичам и приказки, а като дете живеех за книжни приключения.

Къде се връщаш, когато няма къде да отидеш?

Посветено на книгите, към които винаги се връщаме, когато не знаем какво да четем или които чисто и просто не можем да спрем да препрочитаме

„Звезден прах“

Първата книга на Нийл Геймън, която имах радостта на притежавам, и която изчетох на едно сядане преди точно десет години.

„Майстора и Маргарита“

Първият път, когато четох тази книга, останах объркана от нея и ми отне твърде дълго време, за да я завърша преди да я обикна. На следващите четения, вече с няколко години пораснала, Булгаков достигна до мен по напълно различен начин.

За да не се повтарям с други категории, ще добавя само няколко авторови имена – Дойл, Толкин, Роулинг – тези автори ще срещнете и в други категории по различни поводи, но част от творчеството им свързвам с най-красивите картини в ума си и винаги намирам читателски път обратно към тях, когато не знам какво ново да захвана или когато просто имам нужда да се върна към нещо прекрасно и вдъхновяващо.

Аз на първа страница не съм аз на последна

Посветено на книгите, които са променили не само читателя, но и човека в нас

Тук изобщо няма да изброявам списъци и да давам твърде дълги обяснения, ще изброя няколко заглавия, като след тях списъкът не е кратък, но те по ред причини са първите, за които винаги се сещам заговоря ли по тази или подобна тема.

„Прекрасният нов свят“ от Олдъс Хъксли

„Властелинът на пръстените“ от Дж.Р.Р.Толкин

Разказите и новелите за Шерлок Холмс от сър Артър Игнатиус Конан Дойл

„1984“ от Дж. Оруел

„За мишките и хората“ от Дж. Стайнбек

„Спасителят в ръжта“ от Дж. Селинджър

„Дългата разходка“ от Стивън Кинг

Книги от коприва

Посветено на страхотни, но жестоки в същността си книги

„Парфюмът“ на Патрик Зюскинд

Зашеметяваща трагедия на злото и любовта, до която води изкривената душа. Тази книга си струва да се прочете по ред причини, но, ако не за друго, за изумителното богатство на езика.

„451 градуса по Фаренхайт“ от Рей Бредбъри

За всички изгорени книги в 448-те страници на Бредбъри.

„Часът на чудовището“ от Патрик Нес

Трагедията на Нес в „Часът на чудовището“ докосва читателя твърде лично в малкия, по-скоро прикацен обем на книгата.

Портрет на книга

Посветено на книгите, които четат душата на читателя

„Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд

Вдъхновена от именно тази книга, категорията трябва да започне с нея. Уайлд одухотворява в гротескна картина сблъсъка на смирението и покварата. Книга, която разказва много повече за читателя си, отколкото читателят може да разкаже за нея.

„Да убиеш присмехулник“ от Харпър Лий

Да погледнем в себе си през детски очи.

„Коледна песен“ от Чарлз Дикенс

На вас може и да ви звучи нелепо, но винаги съм разглеждала това произведение на Дикенс повече като огледало на самите нас, отколкото като топла коледна приказка, и не мога да пропусна да спомена именно тук неговата важност в читателския ми опит.


За някои книги имах да кажа по пет, за някои – по едно изречение. За някои не казах нищо, защото не смятам, че трябва да меля отново и отново за важността на определени заглавия от личната си позиция на читател. За някои от най-прекрасните книги, които съм чела, реших да не споменавам – по-добре е да замълчим понякога, отколкото да казваме излишни неща.

Щастливо четене днес на световния ден на книгата. А вие си знаете, че за читателите всеки ден е ден на книгата.

2 thoughts on “23 април и книгите, които ме направиха читател

  1. УНИКАЛНА ПУБЛИКАЦИЯ! Страхотно! На няколко пъти просто се радвах, другите ме оставяха в потрес (в хубавия смисъл на думата). Имаш искрените ми поздрави за публикацията, разпределението и всичко… Постът ти… Нямам думи. Категориите, на които си разделила книгите са наистина идейни. Чета, виждам книга, която съм чела и си казвам: ,,Точно така е!”. Накара ме да се усмихна и да се замисля особено сериозно. Браво! 🙂

  2. здрасти:] Аз съм Валентина и книгата зареди която започнах да чета е “Похитителя на мълнии”
    А книгата която остава в сърцето ви за винаги е “Закът на Атина”

Leave a Reply