Пътеводител на книжния стопаджия

Аз пиша за книги в блога си.

Имам предвид, това е ясно, ако сте го разглеждали напоследък. Стои въпросът обаче, как оценявам книгите, за които пиша, за да стигна до мнението, което записвам в страниците на блога?

Пиша за книгите, които чета, като отсявам някои заглавия. Например, не пиша за класики по ред причини, макар доминантно да ги предпочитам пред съвременната литература. Напоследък обаче все повече съвременни автори и заглавия привличат вниманието ми и така един ден случайно след дълга пауза за блога, реших да пиша за книги. Отворих файл, както сега, и писах за първото съвременно заглавие, което четох от дълго време (ще преувелича, ако кажа година, но може и да беше година).

Опитах да формирам основните критерии, от които се водя, четейки, за да кажа, че книгата ми е харесала. В основата си тези критерии изглеждат прости, но ще обясня какво точно търся във всяка книга, тъй като най-повърхностно изчетен този пост може би ще изглеждат механичен.


Сюжет

Истината е, че темата за сюжета е първа по списък, но разписвам последна като текст. Трудно ми е да говоря обобщено за всяка от тези, така наречени, категории търсени качества. За сюжетът пък ми е най-трудно. Като читател, обичам разнообразието на жанрове, теми и сюжети. Чета класика, философия, dmitry-ratushny-67024академична литература, за да стигна до фентъзи, фантастика, градско фентъзи. Всъщност мисля, че не чета точно няколко обособени групи литература (целенасочено) и все още не съм достигнала до други (поради липса на заглавие, което да ме е закачило все още). Как мога да говоря тогава за предпочитан сюжет?

Всъщност съвсем лесно. Познавам много читатели, които наблягат на динамичния сюжет. Неоспоримо, много е увлекателно да четеш динамични книги, които те носят през действието без да се усетиш. Аз като читател обичам баланса – с еднакъв интерес мога да чета действен сюжет и тежки дълги описания без никакво привидно действие. Просто не смятам, че действието липсва при вторите. Особено ярък пример за мен е четенето на фентъзи и то поредици. Винаги се възхищавам на автори, които умеят да те въведат в света си – дали като те хвърлят в битка с врага, когото опознаваш на косъм от смъртта на героите, или с 40 страници простраствено описание – намирам огромно удоволствие и в двете. Има нещо така увлекателно в таланта на описанието и построяването на красива картина с думи.

Герои

james-tarbotton-367Моят афинитет е към интересните, странни герои. Твърде много странност не е на хубаво, но твърдото клише ме измаря съответно много. В героите търся искреност и дълбочина, смисъл на битието им щом ще заемат страници от книгата, и логика в съществуването им. Често срещам герои-пълнеж. Ако сюжетът може да протече и без някой да е там, значи има голяма вероятност да е излишен. Понякога това също е в контрадикция с правилото – понякога имаме нужда от героите, само за да бъдат прекрасни/интересни. Но си остава идеята, и тя е много ценна за мен, че героят трябва да има цел в наратива си.

Какво имам предвид? Мисис Хъдсън няма/има минимален брой реплики и участие в разказите и новелите на Дойл за Шерлок Холмс. Може да се тълкува като излишна, толкова колкото може да се тълкува и като елемент от разбирането на Холмс – отношението му към нея, контекста на споменаването, прочее.

Наратив

И като казах наратив… преди да се изкуша и да спомена Дойл. Ще бъда кратка, защото малко по-надолу ще четете за моето любимо основно правило относно лексиката и богатството на езика на автора. Искам само да спомена колко е важно, когато четем да търсим разнообразен и пълнокръвен наратив, а не просто набор от 1000 думи, подредени в сходна конструкция. Това променя не само звученето, но и силата на всяко четиво.

Разнообразие

Не обичам да чета книга, която съм чела и преди. Но това не означава, че не обичам да препрочитам – дори напротив, стига да попадна на добро заглавие, което си заслужава времето. Това, което не ми допада, е да чета книги с различно заглавие и автор (също има случаи, в които аjonathan-simcoe-227321.jpgвторът просто обича да разказва една и съща история с различни герои), които се оказва да разказват една и съща история. Това много ме дразни. Ще обясня по-подробно.

Всяка история, разказвана някога, е базирана на определен брой схеми и шаблони, които присъстват в битието и литературата. Те не присъстват в литературата от липса на гениални мозъци, а поради защото тези са основите на човешкия род. Основен брой сюжети фиксират изкуството от най-ранeн период – особено интересна, сама по себе си, тема.

Не ми харесва тогава, когато еднаквостта е така сива и скучна, че както и да променят имената на героите и каквито и малки щрихи да добавят, това би имало същински смисъл само в самостоятелен за автора сюжет. Не в преразказ на последния доказано продаваем литературен троп.

Колко нови думи научих от тази книга?

Моето любимо правило напоследък е щом затворя книга, да си задам следния въпрос: Научих ли поне три нови думи? Истински, не измислени или вътрешен жаргон. Защото книгите ни учат не само колко по-яко би било, ако имахме дракони, но и на лексика.


Това е като че ли – на кратко и с отбрани думи. Какво ме кара да захвана нова книга е друга тема, за която ми се пише, но нея оставям занапред в блога, тъй като смятам е важно да започнем от това какво ценя като читател преди да споделя как подбирам от позицията на същата роля.

2 thoughts on “Пътеводител на книжния стопаджия

  1. Много интересен пост, който ме накара да замисля и аз върху посочените от теб неща. Аз, по принцип, съм от тези, които обичат, когато има действие по много, но не и без никакви описания, защото се губи баланса, но не мога да чета и 5 страници сухи описания. Освен ако не ми е интересно да разбера повече, но никога не пропускам, колкото и да ми е скучно. При героите и аз обичам тези със странности, особено напоследък. Искам да има нещо, което да го отличава от останалите, за които съм чела досега. Да има нещо, което мога да свържа единствено и само с този герой. А за подобни истории от различни автори с различни заглавия мога и аз да дам много примери, затова правя това редуване на жанрове понякога. Иначе ми идва в повече, а често и оставям някой жанр за дълго време, докато не дойде желание към него отново. 🙂

    1. Права си за описанията, ако не е разказано добре, може да натежи. Тук е трудният баланс, но се намира, и пак всяка книга действа различно на всеки читател. Така че, разписах моите идеи, за да знаят евентуалните читатели на блога, когато се позволя да давам някаква оценка, какви очаквания стоят зад това 😀
      За жанровете и аз имам същата стратегия, сменям, ако не целия жанр, поне поджанрово се насочвам в различни посоки. Твърде много книги има, за да четем само в една определена ниша все пак.
      Радвам се много, че статията ти е била интересна!

Leave a Reply