Ревю: “Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат” от Ишбел Бий

„Удивителната и изключитена приказка за Мирър и Голиат“ може да ви оплете езика, само докато кажете заглавието от край до край. Разказ за чудовища и странности, книгата напълно си е заслужила дългото и шантаво заглавие. Ишбел Бий се е постарала да напише разказ от най-особен вид чудатост, дотолкова, че почти не ми достигат епитети да подчертая колко необичайна е тази книга.

f0cfb59ea1ed3cc0b8f7366ca1655209Не бях запозната с резюмето на книгата преди да я зачета, но се влюбих в корицата и реших, че мога да рискувам. Нещо така красиво или щеше да се окаже много вълнуващо, или много разочароващо. Бий, напълно в духа на английско-шотландския си произход, пише саркастично-гротесктен разказ за странници, чудовища и часовници, от прочита на който може да ви се завие свят.

Ишбел Бий пише „приказки за пораснали“, както сама определя, влияние в творчеството ѝ оказват фолклора, митовете и легендите. „Приказката за Мирър и Голиат“ носи усещането на древно зло, макар да се развива във викторианска Англия с кратка пътешествия до Египет и Подземния свят.

Останах приятно изненадана от книгата. Сюжетът е вълнуващ и объркващ, предизвикателство за читателя като игра, която трябва внимателно да следиш, за да разгадаеш. Героите от самото начало показват своето основно качество: абсолютната си странност. Те са интересни, запомнящи се, всеки заема чудесно своето място в историята, която се преплита от един във втори сюжет, за да достигне накрая до разказа на няколко паралелни истории, всяка от които – основна за съществуването на общото цяло. Бих се радвала да прочета повече за героите от гледна точка вътре в тях, но вероятно определени липси могат да се обяснят с възрастовата таргет група и нейните общи предпочитания и интереси.

Основната слабост на книгата се очертава именно в героите обаче. Те са колкото интересни и вълнуващи, толкова и повърхностно представени. Едно задълбочаване в същността и мотивите на героите на Бий би донесло много позитиви на четивото и би стабилизирано доста по-сериозно желанието на авторката да пише детски приказки за пораснали.

Елементът на гротеска присъства не само в изградането на героите, но и в чистото спокойствие, с което те колят наред. Крайните им действия и непринуденият мотив на кръвта през цялата книга превръща „… приказката за Мирър и Голиат“ в четиво за хора със стабилен стомах.

Искам да отбележа колко ме очароваха сравненията на Ишбел Бий. Можете да се начетете на красиво-странни образи и фигури. От страница 1 до 257 авторката за миг не спира да рисува с необичайни и смахнати образи, които се преливат от текста и не веднъж са форматирани така че да пренесат текста в усещания.

Тук ще направя паралел между последните два абзаца и ще вметна, че книгата е колкото гротескно изкривена, толкова и красива. Това е красиво подчертано и в подбора на имена, всички от които са по детски прости, но забавни, четейки книгата.

В книгата присъстват няколко основни мотива. Калинките, любими на господин Фингърс, са животинския елемент, за който в интервю Ишбел Бий казва, е константа в нейните книги и винаги носи символика. Часовниците и огледалата са другите два основни символа. За никой от трите не планирам да разказвам в детайли и не за друго, а поради една основна причина. Проблемът с тези символи е, че в книга от 257 страници присъстват три основни мотива, всеки от които може да рисува не самостоятелни книги, но поредици. Символите са в повече, но балансират, макар и както героите, да са разказани на кратко.

Сюжетът се развива хаотично и накъсано. Ритъмът на разхвърляни моменти и малки препратки тук и там съдейства чудесно за изграждане духа на книгата, но може да се окаже объркващ за някои читатели. Голям минус при оформлението на книгата е, че макар прескачането на гледна точка да не е дразнещо (помага за тази въртележка от сюжетни елементи), никъде не е обозначен героят, който разказва, и в 3-4 глави се получава объркване за читателя от името на кой герой чете.

ar_thecontrarytaleofbutterfКнигата върви с продължение за Джон Лъвхарт, както и кратък коледен разказ в сайта на Ишбел Бийл (можете да прочетете разказа на английски език тук „Канибалите от Чисуик“). Интересното в случая е, че Джон Лъвхарт, който е връзката между двете книги от поредицата, първоначално е бил планиран като второстепенен герой, изяден от тигър. Ишбел Бий казва обаче, че в процеса на писане бързо е разбрала, че всъщност той е главният герой и след втора книга вече е нейният любим герой.

С интерес ще прочета втора книга, където се надявам интересните образи да продължат, а ако имаме късмет и героите да са развити по-сериозно. Струва си да погледнеш в душите на такива странни същества.

Въпреки че подчертах разнородни слабости на книгата, ми се иска да кажа още един път, че тя ме очарова. Да пиша само за това би било излишно обаче, така че ако още се колебаете дали да прочетете това заглавие, имайте едно на ум, че слабости има и не всичко може да е по ваш вкус, но красотата, която ви очаква в тази книга е също толкова прекрасна, както корицата, зад която се крие.


Официален сайта на Ишбел Бий

Leave a Reply