Ревю: “A Darker Shade of Magic” от V.E.Schwab

„A Darker Shade of Magic“ нямаше нужда от маркетинг, за да ме накара да я прочета – Лондон, при това четири Лондон-а, и пътуващият между границите им Кел бяха всичко нужно, за да се вкопча в идеята за тази книга.

A Darker Shade final for Irene„A Darker Shade of Magic“ хвана интереса ми през 2016 г., когато често си пусках чуждестранни клипове от т.нар. booktube общество. Има няколко видео блогъра, които следвам с огромен интерес и често гледах видеата им. Общото между тях бяха многото еднакви заглавия, за които говореха в еднакви периоди. И по този начин даваха интересен асортимент от различни мнения за едни и същи заглавия. Доста интересно, но друга тема.

По тази формула, един ден ми попадна история за Лондон х4, която носеше толкова силен Doctor Who заряд и толкова добри отзиви след себе си. „A Darker Shade of Magic“ нямаше нужда от маркетинг, за да ме накара да я прочета – Лондон, при това четири Лондон-а, и пътуващият между границите им Кел бяха всичко нужно, за да се вкопча в идеята за тази книга.

Ще направя вметка преди да продължа нататък – четох книгата на английски език и ще прилагам всички имена, включително заглавието и името на автора, на английски език, тъй като книгата излиза на български език през месец май и все още нямам идея как ще се преведат всички имена, особено на част от героите.

Сюжетно Schwab не изостава от действието. Тя изхвърля читателя насред Лондон (за да избегна спойлери, ще пропусна да спомена кой от четирите) и го оставя по петите на Кел Мареш. На места не ми остави добро впечатление как насред даден момент сюжетът превключваше към два словоизлиятелни абзаца пътеводно обяснение кой, какво, как и защо. Подобен сорт вметки вървят повече във формата на бележка под линия или като част от пътеводител в света на книгата. Но дори и въпреки това, не пречат на сюжета, нито го забавят. Не ми харесаха особено, защото стояха малко вдървено, насила вкарани насред иначе увлекателен наратив.

Страниците на книгата са наситени с цветове, магия, малки странности и периодични елементи на бъдещи препратки, които доста добре допълват усещането за присъствието на повече от един Лондон в пространството. Разказвателните умения на Schwab са увлекателни и книгата се превърна в нещо много занимателно за мен.

Източник: Tumblr.com

Идеята за четири Лондон-а (колкото и граматически ужасно да звучи това) ме грабна от началото и една книга по-късно все още съм очарована от нея. Концепцията е интересна, не много популярна, макар и базирана на твърде често използван литературен троп в съвременната YA литература. Със сигурност именно концепцията за Лондон х4 е едно от най-ярките предимства на книгата. В книга първа тази концепция, според мен, от време на време страда от своите слаби места, като искам да обърна внимание само на недоизяснения момент със света отвъд Лондон. Има малко тук и малко там за световете отвъд Лондон(ите), но аз лично не бих отказала да прочета малко повече и по тази тема, за да си изясня определен набор от въпроси.

Същото е и по темата за пътуването на един определен герой между Сивия, Червения и Белия Лондон, но тук съм убедена, че имам доста вярна теория, която нямам търпение да потвърдя или отхвърля след като дочета поредицата.

Споменах основните действащи лица, затова ще продължа в тази посока, макар че не искам да говоря твърде много за героите. Харесах много Кел и идеята за живота му в Лондон (пак пропускам да кажа кой).  Отношенията на Кел и Holland, както и ролите им в съответния Лондон, на който служат, са особено интересни, дори съдбата на Holland ме очарова с това, че не беше смекчена.

Schwab е заложила на някои дръзки и пиперливи елементи, не се е пазила от грозотата в душата на героите си, и това помага на книгата. Близнаците Dane са класически зли в своето зло. За Lila ще избегна коментар, тъй като така и не успях да я харесам особено много. По-скоро, аз харесах Lila, но винаги ми оставяше някакво неприятно усещане след като четях за нея. Тя се разви, може би, най-много от всички герои в книгата, но изпитвам особен тип антипатия към героя, която надявам се или ще си обясня, или ще отмине в следващите книги от поредицата.

Все пак, книгата е  модерна фантастика с потенциал, смазан за масова употреба. Изключително страдам, че историята е облагородена за масово четене, защото малко повече странност изобщо не би навредила. Не липсваше и сега, но потенциалът пред четирите Лондон-а е необятен. С нетърпение ще изчакам да прочета и следващите две книги, които вече са излезли на английски.

tbl5udxwr0vvp8buayuw

Хубава страна на книгата в сюжетен план е, че можеш да я прочетеш, да я затвориш и да продължиш нататък. Няма го обременяването с последващ поток от три-четири-пет книги продължение, в които да търсиш отговори на въпросите си. Книгата има продължение, да, поредицата ще е трилогия, но сюжетът на част първа е затворен и остави у мен приятното чувство на завършеност.

Историята ще продължи със своите герои, но ще се развие и ще постави други въпроси, герои и проблеми на дневен ред. Много съм доволна от това авторско решение. Споменавала съм и преди, намирам за досадно всяка поредица да се влачи през 3+ книги без никакъв сюжетен завършек, само и само за да продължава да се пише – това е един от големите минуси, заради които с години не четях съвременна литература във фентъзи жанра. Продълженията са чудесно нещо, но е хубаво на поставените в едно книжно тяло въпроси, да се дават отговори в настоящата сюжетна линия, а не четири книги по-късно.

И да, това стана доста дълго ревю – имах много за казване за книгата и имам още размисли и бележки, но ще ги оставя за след прочитането и на следващите книги. Накратко ще завърша с обзорен преглед от едно изречение: приятна и лека книга, когато искате да се забавлявате с нещо шантаво и ново.


Една финална бележка: това всъщност наистина се получи най-дългото ми ревю досега!

Leave a Reply