Ревю: “Въглен в пепелта” от Сабаа Тахир

„Въглен в пепелта“ е мрачна, сложна и невъзможно заинтригуваща история за светлината в абсолютен мрак и за победата над тъмните демони на човешкото съзнание. Сабаа Тахир създава динамичен и любопитен свят, който успешно въвлича читателя в действието до самия му край. Книгата, разбира се, търпи своите слабости, но дори въпреки тях, оставам с нетърпение да чакам следващата част от поредицата.

939445245f6a72237a52f785bcc6a698Много се радвам, че реших да захвана това заглавие. От първия път, в който мернах корицата на книгата, визуално ми хвана интереса. (Директно тук ще вметна: корицата на тази книга е с толкова красива графика, понякога просто стоя и я гледам, има нещо приказно и приключенско в нея.) В някакъв момент съм чела резюме на тази книга, от което помнех само, че става дума за книжници и как, четейки, си мислех, че задължително трябва да я прочета.

В самия процес на четене отношенията ми с книгата бяха относително трудни. В началото не потръгна добре. Непривично ми е да чета книги написани в сегашно време и ми е трудно да разбера защо преводачите вземат това решение. В началото имах известна трудност, но след няколко глави мозъкът просто се настройва за сегашно време и спира да прави впечатление. Все пак, искам да отбележа, че книгата е доста чиста откъм превод и редакция, нещо, което винаги ми прави силно впечатление.

Друг проблем за мен беше липсата на желание да чета книги в първо лице, но и с това свикнах за няколко глави. Може би изобщо нямаше да обърна внимание в кое лице се разказва историята обаче, ако не беше стърготината раздразнение, което породиха у мен главните герои. Докато Лайя започна историята като уплашена млада жена, Елиас трябваше да е обучавана от 14 години Маска. Защо след четиринадесетгодишно обучение той все още беше така нерешителен, нестабилен и хаотичен? Разбирам терзанията, раздвоението му, ще стигна и до тях. Но Елиас беше по-слабо построеният образ от двамата във всеки случай.

Разбира се, ще подчертая, че Лайя претърпя чудесно, много убедително и постепенно развитие. Изключително ми хареса какво се случи с образа на Лайя по време на книгата и с интерес чакам да видя дали и тя ще се превърне в нереалистичен супергерой в идните книги, или Тахир ще успее да запази нешлифованата искреност, която носи главната ѝ героиня. Не мога да кажа същите хубави думи за Елиас, но и той със сигурност не беше клиширан или досаден, просто беше слаб по начин, по който не ми се струваше логично. Но пък в раздвоението и колебанието му, Тахир наистина се беше справила доста убедително.

Бонус точки получават героите за липсата на черно и бяло при най-важните образи. Винаги имаше избягване извън рамката на „общоприето правилно“ и „общоприето грешно“. Това не само спомогна на сюжета да се развие добре и поддържаше интрига в очакванията ми като читател – кой с какво ще ме изненада сега – но и позволи на героите да се развият без да изглежда превъзнесено.

Напълно съм очарована. Не бях осмислила колко много преди да започна да пиша ревюто и успях да напълня цяла страница за минути.

Сюжетно „Въглен в пепелта“ е динамично приключение. Главите герои си подават топката глава през глава като всеки разказва от своя гледна точка паралелно. В началото може да ви се стори малко странно, но именно подходът ден по ден през очите на двамата се оказва доста успешен, за да се запази ритъмът на историята и да се изгради напрежение дори там, където на пръв поглед няма да очаквате.

Светът си има своите слабости, но е занимателен и интересен, може да въвлече и да накара читателите да си зададат въпроси и да искат да научат повече. Може би в изграждането на света се забелязват най-натрапчивите клишета, които авторката е използвала като цяло, но е простимо. Спестила ни е крещящи шаблони в сюжета и героите, друго приятно разнообразие от предлаганите между страниците на книгата.

Спокойно мога да кажа, че Тахир е успяла да напише роман, който със сигурност те кара да побързаш и да се насочиш към следващата му част. „Въглен в пепелта“ е очарователен разказ за победата над собствената слабост и лъч светлина в еднообразните заглавия. Както и бих вметнала, урок за много други тийн автори на тема: как всъщност можеш да разкажеш красива романтична история без тя да доминира над сюжета.

Очарована съм от книгата, няма да допълвам нищо повече. Приятна, ненатоварваща история, която да ви помогне да избягате някъде.


И като бележка под линия следва нещо любопитно. След като приключих книгата, седнах да ровя за авторката, за поредицата, започнах с ревюто. И така попаднах на официалния сайт на поредицата.

Посетете тук: http://anemberintheashesbook.com/

В сайта има не само резюмета, отзиви, интересни връзки, но и кратки трейлъри за героите, информация, постер изображения за всеки герой. Ако сте почитатели или все още се колебаете, сайтът е хубава опция и в двата случая.

3 thoughts on “Ревю: “Въглен в пепелта” от Сабаа Тахир

  1. Не съм разбрала, че няма да бъде продължено издаването. От къде е тази информация? Наистина разочароващо, защото поредицата е с потенциал.
    Така или иначе, отдавна не чакам да се издава на български. На английски дори сегашното време не ми прави впечатление 😀

  2. Наистина жалко. На мен така ми хареса. Но да, ще се чете в оригинал явно, а след време не се знае.

Leave a Reply