Ревю: “Часът на чудовището” от Патрик Нес

Дълго време чаках да си взема тази книга и никога с колебание дали ще си заслужава. Това е една от онези книги, за които не знам нищо, и все пак продължават да ме влекат към себе си. Често споделям тук, че обичам да чета на сляпо – без да знам за какво става дума в книгите, без резюмета, ревюта, предварителна подготовка какво да очаквам, и за пореден път съм толкова щастлива, че го правя.

8621462Отворих „Часът на чудовището“ и с първото изречение се загубих. Книгата е по детски магическа, но дълбока. Докосва там, където малко съвременни книги успяват. Всеки път щом затварях книгата се връщах в реалността от пътешествие дълбоко между редовете (и изумително красивите илюстрации).

Нес пише увлекателно и леко (вече планирам следващите негови заглавия, които ще прочета), предава емоция без да звучи блудкаво, и разказва през очите на дете така умело и наситено с реалност. Дори когато сега пиша това ревю за него, не ми се иска да използвам никакви твърде силни думи. Няма да има и нужда.

Преди няколко години четох друго съвременно заглавие от различен автор, беше книга със сходна тематика. Не усетих прозата на въпросната книга, макар героите да бяха по-близо до мен като възраст, не и по начина, по който Патрик Нес ме накара да чуя това, което книгата му имаше да каже. И това не беше книга само за борбата със страховете ни. Беше книга за странните истини, които не знаем, че знаем. Истината, че страховете са нелогични, че животът е хаотичен, че реалността е сива, едновременно добра и лоша. Ние сме сиви. Едновременно добри и лоши, каквото и да значи това в ума ни. И Патрик Нес е намерил думите, за да ни го каже в красивата си проза.

„Часът на чудовището“ е разказ за пътуването в компанията на собствените ни демони. По детски красива и съвсем истинска, историята на книгата разказва за света като необясним и сив в ума на Конър и неговите необикновени кошмари. Срещите на Конър и Хари винаги бяха много напрегнати, а кулминацията между двамата стана предвестник на истинския тон на книгата. Нес не смекчава истината, играе с героите си внимателно, но жестоко. Авторът разглежда основно връзката на Конър с родителите му, но не изолира аспекти от живота на един пълнокръвен герой. И в думите му няма нищо излишно. В наратива няма пълнеж за страници, само красиви истории и чудовища, които се крият в страховете ни.

„Часът на чудовището“ е магическа книга, която разказва за дете и е написана за пораснали. Патрик Нес ще ви трогне, малко ще ви натъжи и ще си вземе парче от сърцето ви, но това напълно ще си заслужава.


Следите ли ме в Instagram, със сигурност сте забелязали колко внимание обръщах на книгата там. Качеството е страхотно, от внимание към детайла през страници, корици, хартиено облекло. Цената беше изненада за мен при същинския вид на книгата. Адмирации за красивата и качествена изработка. Беше удоволствие да чета нещо толкова красиво едновременно в прозата и графичния си вид.

Планирам скоро да изгледам и филма, който излезе по книгата през 2016 г. Би било чудесно, да видим една също толкова добра екранизация на “Часът на чудовището”.

Leave a Reply