Ревю: “Двор от мъгла и ярост” от Сара Дж. Маас

Доста обстоятелства ме забавиха да напиша това ревю, но то най-сетне е тук! И аз изобщо не мога да преживея тази книга, дори седмици след като я завърших, дори след като продължих и завърших други заглавия след нея. Сара Дж. Маас ме изненада толкова приятно!

В ТОВА РЕВЮ ИМА СПОЙЛЕРИ ЗА КНИГА ВТОРА!

Court2_Cover.inddТрудно ми е да си събера мислите за „Двор от мъгла и ярост“. Твърде много неща се случиха в 720 страници, дори ми е трудно да преценя откъде искам да започна. Но да, ще започна от първоначалното си разколебаване с тревогата за любовен триъгълник – изобщо не бях в настроение за поредна очаквана развръзка и добре, че продължих! Съвсем буквално за една глава всичко в книгата се преобърна. „Двор от мъгла и ярост“ е много, много по-добра от книга първа.

Във втората част видяхме много реалистично развитие у почти всички герои. Фейра и Тамлин вече са преживели В недрата на планината, но не са същите, каквито са били преди да попаднат под пряката власт на Амаранта. Промяната и у двама им е разгледана много детайлно, особено що се отнася до Фейра. Харесва ми, че най-накрая видяхме реалистично развитие за двойка в жанра – връзката между нея и Тамлин беше формирана на база тяхното „аз“ в книга първа и преди Амаранта. Напълно логично е след подобно преживяване и двамата да се върнат променени. И понякога нещата просто не са същите.

Това, което най-много ми хареса, беше най-сетне да видя здравословно изграден женски образ. Разбира се, иска ми се да кажа, че авторКите в жанра някога ще разберат, че „богатите и красивите“ не трябва да бъдат превръщани в ултимативна цел за младите читатели на жанра, но този ден не вярвам да го доживея, така че просто съм се примирила, че хвана ли книга от този тип, винаги ще се срещам с такива герои. Радвам се обаче, че Фейра избра да последва себе си и напусна Тамлин и неговия контрол, въпреки любовта си към него. Това решение на героинята добре подчерта по-правилния изход от ситуацията. Разбира се, Рисанд е изобразен поне до степен по-ненатрапчиво от Тамлин, който открито беше част от кликата на „богатите и красивите“. Той живее в по-малка скромна среда, сред поданиците си, има си клика от неангажиращи, много близки приятели. Тук клишето почти прелива чашата, но някак си сработи. Поне за мен. Героите ми станаха много симпатични, макар новите образи да ме връщат към традиционната клика от тинейджърски филм.

На моменти ме преследваше чувството за повторяемост, сякаш четох първа книга отново, но много по-добра. Това се отдавна на факта, че Фейра отново напусна дома си и отиде в напълно нов двор в Притиан, където тепърва опознаваше заобикалящия я свят на елфите (вече като част от него). Модерното преразказване на „Красавицата и звяра“ ме спечели в първа книга и много се зарадвах да видя приказното в историята все още живо. Дворът на нощта дава предпоставка за красиви и впечатляващи сцени и описания, за които съм много благодарна на авторката, че не е прескочила в търсене на краткост.

Може би развитието на героите ми направи най-силно впечатление от всичко в тази книга, като единствено финалът разтърси абсолютно всичко останало. Колкото и вълнуващ и напрегнат да беше сюжетът на книгата, ТОЗИ финал нямаше право. Просто нямаше право да се случва. (За това по-късно обаче.)

Искам да обърна внимание на страхотното развитие на Фейра, Тамлин, героят на Рисанд тепърва беше развит в по-широк аспект, но също ми допадна промяната, която наблюдавахме у него в различните роли, които заемаше в живота на Фейра.

Сюжетът е много динамичен, интересен, с приятно преминаване от митология към действие, истории за живота и миналото на героите. Балансът е доста сполучлив и книгата не се усеща, въпреки сериозния си обем. Идеите за затвора и илирианците много ми харесаха. В главата в затвора концепцията за Резбаря беше страхотна, макар че на английски звучи още по-добре – the bone carver. Илирианците пък ми харесаха с това, че най-сетне Сара Дж. Маас се престраши да стъпи и отвъд „блестящото, магическо, невероятно, уникално, богато“ описание на всичко останало в книгите – като започнем от къщи, градове минем през рокли, обувки, бижута и стигнем до храна, маси, полилеи и т.н. В илирианците има нещо диво и воинско, което много ми хареса. Това не означава, че другото не е интересно, но такъв баланс е нужен.

Не останах очарована от рязката разлика в началото на Трета част на фона на цялата книга. 720 страници и изведнъж от нищото няколко поредни глави действието спира. Все пак Фейра и Рисанд са много симпатична и изненадващо подходяща комбинация от герои.

Маас пише за нормални отношения между героите без вдетинява здравословни отношения между възрастни хора и без да прави темата да изглежда като табу – но можеше и без да си спира действието заради това.

И какво се случи с Фейра при атаката над Веларис? Просто седеше там и гледаше и не реагираше. Тя има ТАКАВА огромна сила. Защо не я използва? Какво, по дяволите? (Използва силите си едва на по-късен етап, когато можеше да реагира мигновено, както тя, между другото, винаги прави.) И как не им беше ясно, че кралиците ще ги предадат. Беше толкова ЯВНО.

Сара Дж. Маас успява да движи историята много темпово и ритмично и това впечатлява – тъй като аз пак да кажа, изобщо не очаквах тези книги да ми харесат, но определено ме спечелиха и хванаха интереса ми.

А финалът е един път.

17742555-_sy540_Не очаквах нищо от това да се случи. Имах подозрения, че Фейра ще се върне в Двора на пролетта по един и друг начин. Някак си, изглеждаше като вероятност тя да се пожертва заради Рисанд и да се върне при Тамлин. Но не очаквах обстоятелствата да са такива. Нито какво се случи със сестрите на Фейра. Тези последни няколко глави бяха силен шамар в лицето.

Поне обаче имаме лъч светлина с последната глава от името на Рисанд. Интересно е да видим как ще изиграе ролята си на шпионин Фейра и силно, силно се надявам да не стигнем до някакви любовни геометрични фигури. Поредицата върви страхотно досега, силни герои, стабилен сюжет, обрати, надявам се всичко да остане такова и в последната книга от трилогията.

На кратко, „Двор от мъгла и ярост“ е заредено с динамика, приключения и изненадващо добре развити герои четиво. Прочетох сериозния обем от страници толкова бързо, че почти не усещах как бързо минават главите. Обичайно чета вечер и не веднъж се унасях до ранните часове с тази книга. Сара Дж. Маас е приятно изключение от общото правило на модерното фентъзи. Препоръчвам на почитателите на жанра и дори планирам да зачета и другата поредица от авторката.

6 thoughts on “Ревю: “Двор от мъгла и ярост” от Сара Дж. Маас

  1. Въпроса тук е, защо ми се дърпа толкова време да ми повярваш, че трябва да продължиш да четеш. Ахахаха!!!! Обаче реакцията ти след финала беше един път!!! Просто този гиф ми е още пред очите ♥

  2. Искаш книга, в която “богатите и красивите” мъже не са основна цел? Тогава бих ти препоръчала да прочетеш другата поредица на Маас 😉 Е, остават си красиви, ама богати е под въпрос :Д Единствено ще те предупредя, че също така поредицата става по-добра след първата книга и може би в един момент двете поредици на Маас малко ще ти се слеят. Тя е страхотна писателка, но единственият й недостатък е че се придържа към клишетата, които тя сама си е създала. Въпреки всичко си струва да я прочетеш.
    Благодаря за страхотното ревю! За съжаление не познавам никой друг, който е прочел “Двор от мъгла и ярост” и ми беше много любопитно какво би било мнението на човек, който познавам.

  3. Здравейте, на мен също много ми харесаха и двете книги, но бихте ли ми казали кога ще излезе третата?

    1. Третата книга, A Court of Wings and Ruin, излезе на английски на 2 май 2017. Доколкото разбирам, на български ще имаме възможност да я четем до края на 2017 г., но не открих никаква точна информация кога.

Leave a Reply