Ревю: “Домът на мис Перигрин за чудати деца” (кн.1)

Сама си изиграх номер с тази прекрасна книга. Започнах я с ужасно високи очаквания. Това винаги е грешка. Въпреки това книгата се оказа точно толкова очарователна, колкото се надявах, започвайки я. Рансъм Ригс постига световен успех още с първата си написана книга и да, може би ще чуете, че книгата не дава нищо на читателя и може би това донякъде ще е така. Истината обаче ще остане скрита вътре в книгата, където задължително препоръчвам да надникнете. „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ ни връща към онази приказна истина, че светът е голям и чудатости дебнат отвсякъде.


ВИЗИТКА

Заглавие: “Домът на мис Перигрин за чудати деца”

Поредица: “Чудатите деца на мис Перигрин”

Автор: Рансъм Ригс

Година: 2015 г.

Страници: 364 стр.


Още от първия път, в който чух за книгата, имах усещането за нещо вълнуващо. Знаех си, че трябва да прочета тази книга – не само звучеше интересно. Това е от онези книги, които знаеш, че трябва да прочетеш.

Забавиха ме разни му фактори – университет, дипломна работа, лято, работа. Така по стечение на обстоятелствата стигнах до месец септември, когато се появи мис Перигрин. Чудесното време за тази книга. Истината е, че побързах да я прочета преди да е дошло време за филма, който определено нямам търпение да видя. Радвам се, все пак, защото иначе можех да я протакам още някой и друг месец.

ransum20rigs

Първата книга от поредицата продава милиони издания, преведена е на над 40 езика и се задържа повече от две годити в списъка на бестселъри на New Your Times. Една от 100-те младежки книги, които трябва да прочетете до края на живота си, според Amazon.com. С филмова адаптация от Тим Бъртън през 2016 г.

Съвсем не знам откъде да започна. Рансъм Ригс пише увлекателно. В нито момент не съм се намирала отегчена или изморена от книгата, пълна с един приятен баланс на описателност и приятно бездействие. Сюжетът ми напомня на книги от средата на ХХ в., които първоначално те въвеждат съвсем протяжно през историята на героите. Обичам бавно да навлизам към дълбокото заедно с героите. Макар че за разлика от някои класически титани, тук не можем да говорим за невероятна оригиналност в сюжета или героите, или проникновено вникване в душата. Разбираемо, книгата е тинейджърска, но аз спокойно бих ви уверила, че ще ви хареса независимо от възрастта. Съвсем не е това, което ще очаквате на пръв поглед.


Странно, но в случая с тази книга, смятам резюмето за същинска беда. Обида към книгата.

Тайнствен остров

Изоставено сиропиталище

Странна сбирка от удивително редки снимки

„Домът на мис Перигрин за чудати деца”е незабравим роман, в който литература и фотография се сместват в едно вълнуващо цяло.

След ужасна семейна трагедия шестнайсетгодишният Джейкъб тръгва на път към далечен остров край брега на Уелс, където открива развалините на дома на мис Перегрин за чудати деца. Докато изследва изоставените му стаи и коридори, Джейкъб разбира, че децата на мис Перегрин са били не просто чудати. Може би са били опасни и неслучайно изолирани на самотен остров. И може би – колкото и невероятно да изглежда – са още живи.

Смразяващо фентъзи, илюстрирано с призрачни стари снимки. „Домът на мис Перегрин за чудати деца“ ще достави удоволствие на всички, които имат вкус към приключенията в света на сенките – възрастни и тийнейджъри.

Сериозно? Радвам се, че никога не прочетох резюмето на книгата, а просто отворих да чета. Споменах вече – книгата ме привлече без дори да знам какво може да се очаква от нея. Чудата история.


Имах високи и смели очаквания, макар да не знаех какво да очаквам от сюжета, исках да е нещо страхотно. И то беше. Вълнуващо, вдъхновяващо, мечтателно, книгата е приятно четиво независимо от читателя и неговата възраст. Жанрово е приятна смесица от фантастичното и реалното.

domat-na-mis-peregrin-za-chudati-detsaВпечатлих се особено от съвсем приятния разказвач в лицето на Джейкъб. Понякога тинейджърското му се проявяваше, но през повечето време съвсем забравях колко млад е той. Без спойлери, ще вметна съвсем странично за децата и колко вълнуващо е всичко около тях – не само времето им (четете и ще разберете, съжалявам), но и техните чудатости. Силно се надявам, когато излезе адаптацията по тази книга, да направят чест на Ригс и да запазят максимално от оригиналните детайли в книгата. Те я правят пълнокръвна и така жива, че почти може да усетиш Милърд да седи зад рамото ти да го четеш. Не и да го видиш обаче, с една малка закачка към вече прочелите!

Мис Перигрин е очарователен образ, една тъмна и по-опасна Мери Попинс. Аз, като огромен Конан Дойл фен, особено се развълнувах от това, че тя пуши лула като „на Шерлок Холмс“, но пък това не е изненада. Ригс има (към септември 2016 г.) шест издадени книги, първата от които – „Наръчникът на Шерлок Холмс: Методите и мистериите на най-великия детектив“, издадена и на български.

Някак си имам чувството, че спомена ли каквито и да било детайли, ще разваля изживяването. Затова ще се спра до по-откъслечните бележки, които нахвърлях до тук и ще насърча всеки да прочете тази книга. Сама за себе си аз ще продължа с оставащите две книги от трилогията, но дори просто да стигнете до края на книга първа, изживяването ще си струва.


Понеже обичам любопитни, интересни, странни факти и това важи не само за книги, но за всичко около мен – ако щете дори за чашата ми за кафе имам любопитни факти за изброяване, та понеже… разрових се относно снимките в книга първа.

В онлайн изданието Huffington Post Рансъм Ригс публикува коментар и 8 снимки от включените в оригиналното издание на „Домът на мис Перигрин за чудати деца“. Той е страстен фотограф и споделя, че от млад има страст към снимките, тъй като обаче в гладните си ученически години не е имал възможност да купува снимки от известни фотографи, той превръща в свое хоби купуването на стари, извънредно странни снимки. Които по-късно използва в книгите си.

Всеки колекционер на снимки си има мании. Някои събират само снимки на коли. Други само от Втората световна война, или бебета, или ретро снимки на момичета в ретро бански костюми. Случи се така аз да събирам снимки на странни неща: снимки, които карат косъмчетата на тила ти да настръхнат. Най-редките. Не искам да кажа циркови изроди и деца в Хелоуин костюми – имам предвид снимки, които изглеждат погрешно по начин, който е трудно да определиш съвсем точно, толкова необичайно, че те карат да ги погледнеш втори и след това трети път, а после не можеш да спиш. Онзи тип снимки, които изглеждат така, сякаш се взират в теб от другия край на стаята.

Това е, което аз търсих при избора на снимки за „Домът на мис Перигрин за чудати деца“, първият ми роман, който събира четири дузини снимки в себе си.“ (Източник)

Също интересно: Официален сайт на Рансъм Ригс

Екранизации: “Домът на мис Перигрин за чудати деца” от 30 септември 2016 г. в IMDB

2 thoughts on “Ревю: “Домът на мис Перигрин за чудати деца” (кн.1)

Leave a Reply