Ревю: “Странният случай с доктор Джекил и господин Хайд”

“Странният случай с доктор Джекил и господин Хайд”

Робърт Луис Стивънсън

Робърт Луис Стивънсън успява да изпълни невъзможната задача да създаде мит. Образът на доктор Джекил и господин Хайд е синонимът на раздвоение на личността в художествената литература и служи като вдъхновение на множество творци в литературното, кино и театралното изкуство. Романът „Странният случай с доктор Джекил и господин Хайд“ е първообраз на трилъра, който остава неостаряващо и блестящо влияние върху трилъра, детективските романи и фантастиката. Стивънсън умело държи читателя в трепетно очакване и разкрива историята във вълнуваща поредица от на пръв поглед несвързани, но умело обиграни събития, които да доведат до кулминацията на героите и сюжета.


ВИЗИТКА

Заглавие: “Странният случай с доктор Джекил и господин Хайд”

Автор: Робърт Луис Стивънсън”

Страници: 80 стр.


4537265c6e672dfc98ae8bbda106fbb9Романът на Стивънсън претърпява моментален успех след издаването си през 1886 г. Авторът много преди написването му е бил дълбоко заинтересован от раздвоението на личността, но както сам споменава, не е знаел как да пише за него, докато една нощ не сънува историята на доктор Джекил и господин Хайд. Жена му, Фани, разказва: „В ранните часове една сутрин… се събудих от ужасените викове на Луис. Помислих, че сънува кошмар, и го събудих. Той каза гневно: Защо ме събуди? Сънувах чудесна страшна история.“ По-късно Стивънсън разказва за съня си в есето „A Chapter On Dreams“ и разкрива историята на романа си.

Само в 80 страници, които на фона на други произведения, биха били едва няколко глави по пътя на сюжета, Стивънсън изгражда пълнокръвен, жив Лондон някъде през 18.. и въвлича читателя в тъмните кътчета на душата.

Вълнението да прочетеш историята на Джекил и Хайд днес не е същото, каквото би било, ако вече не познавахме „странния случай“ така пълно и в детайли. Романът на Стивънсън е послужил като начало на множество екранизации и вдъхновени герои в модерната литература. Изненада няма, макар въздействието да е разтърстващо, когато в последната глава „Изчерпателното обяснение на Хенри Джекил за случая“ добрият доктор открива на читателя дълбоки душевни терзания и го отвежда до най-мрачните, низши кътчета на душата си. Именно там се крие и господин Хайд – чистото зло, съблечено от човешката нужда за обществено благоприличие, емпатия и състрадание.

Джекил и Хайд са двете пълни противоположности, събрани в едно тяло. Доктор Джекил е добродушен мъж, уважаван от обществото, известен със своите добродетели и благоприличие. Но някъде в него се крие и господин Хайд, онова което Джекил копнее да бъде, но не смее да признае, и поради което любопитството го отвежда към уж безобидни експерименти със самия себе си и до пълен крах в края на историята.

Книгата няма да поднесе изненади и неочаквани обрати, ако вече познавате историята на Джекил и Хайд, но със сигурност ще изпълни образите им с ново значение, с автентичност и истинност, която екранизация или постановка никога не би уловила така, както техният създател Стивънсън.dr_jekyll_and_mr_hyde_poster_edit2

Особено интересен момент на книгата е ъгълът от който цялата история е представена на читателя, именно не от лицето на главните герои, а през очите на адвокатът господин Атърсън, който се оказва въвлечен съвсем случайно в събитията, но изиграва решаваща роля за техния финал.

Четейки, останах недоволна единствено от ненаписаните детайли, от непълнотата на историята, с която сме свикнали в литературата. Романът е сякаш един пасаж от историята, брънка, д която ни е позволено да се докоснем и да получим информация за събитията и терзанията на героите, но без напълно да се срещнем с тях. Несъмнено обаче именно този подход придава на разказа едно усещане за мистичност и недоизказаност, което така приляга на случая с доктор Джекил и господин Хайд.


Любопитно

„Странният случай на доктор Джекил и господин Хайд“ е адаптиран за кино, телевизия и театър десетки пъти още от началото на ХХ век. Най-новите адаптации на историята са:

Jekyll & Hyde (2015) на британската телевизия ITV, който разказва историята на хипотетичния внук на истинският доктор Джекил

Dr. Jekyll and Mr. Hyde (2016)


 

3 thoughts on “Ревю: “Странният случай с доктор Джекил и господин Хайд”

  1. Това кротичко си чака реда на Киндъла ми. Направо не мога да смогна, толкова много книги, толкова малко време!

    1. Извънредно известна история, корените на която много исках да прочета. То е едно малко книжле, прочита се за един ден. Хареса ми, но не ми беше достатъчно пълнокръвно.

      1. А щом е кратичко може и скоро да го прочета. Само да си свърша “Бонбонените обувки”

Leave a Reply