Теория на Буквоядите

Съдържание

І. Въведение

ІІ. Боровинково сладко

ІІІ. За драконите и мотивацията

ІV. Конфликти и ефективни решения

 

І. Въведение

Буквояд на някого може би звучи като „някой, който яде букви” – съвсем директно и съвсем вярно, ако приемаме нещата в буквален смисъл. Буквоядите в настоящото измерение са любезни и учтиви недържавни служители на частна практика. Господин Дженкинс е шеф на една средно голяма агенция за буквояди. Сам по себе си е доскоро практикуващ буквояд, любител на музиката от ХХV век, ценител на доброто вино и непоносим шеф. Той често обича да похапва боровинково сладко и госпожа Дабъл (секретарката му) ще предупреди всеки нов, било то, клиент или служител, че след ден с боровинково сладко, господин Дженкинс става особено раздразнителен и би било препоръчително аудиенциите в кабинета му да бъдат намалени до минимум, ако не и напълно елиминирани от списъка със задачи за остатъка от деня.

Ето на, вече имаме двама от героите в нататъшните страници: господин Дженкинс, шефът (който обича боровинково сладко), и госпожа Дабъл, секретарката. Те, разбира се, не са единствените служители в агенцията на буквоядите (още не е пояснено с какво точно се занимава един буквояд, но остават достатъчно и предостатъчно страници да стигна и до там). Споменаване заслужават Добрият дракон, който, като един истински дракон, е поел тежката задача да се занимава с парите на агенцията. По книгите казват, че драконът знае стойността на съкровището си до последния грам – аз лично не познавам никакви дракони и не мога да съдействам с полезна информация по въпроса, ала от каквото съм чувала, знам само, че не бих искала никога и по никакъв начин да се пазаря с дракони. Добрият дракон със свито сърце раздава месечните заплати, отпуска бонуси при особени поводи и е винаги благосклонен към секретарката от четвърти етаж (нарича я Златокоска, но това със сигурност не е нейното име), поради защото се случва така, че тя има същински златни нишки в косите.

Самюел е разследващ фотограф и се занимава да проучва, каквото има за проучване. Той обичайно работи в екип с двама буквояди: Мери (кръстена на Мери Попинс), старши буквояд, и Хенри, младши буквояд. За Хенри няма нищо за добавяне в скоби, защото той е просто обикновен, средностатистически гражданин. Живее в двуетажна къща в покрайнините, има съпруга и две деца, завършил е училище, после университет и е специализирал в частната практика по една голяма случайност. Откъдето и да го погледнем, Хенри е всеки наш колега някога. Той не обича нищо да е нередно, планира за десетилетие напред и е ужасно скучен. Мери си е Мери, не обича да работи в екип и носи чанта, която е по-голяма отвътре. Тя е поредно дете на поколение Х, говори често неразбираемо и е по-близка със своя преносим компютър, отколкото с което и да било земно и извънземно.

С това биха приключили важните за нашия разказ фигури (следователно и протяжното, отегчително въведение), ала има още един господин, с когото трябва да се запознаем преди да продължим в изследването на приключенията на буквоядите.

Господин Смит е стажант в офиса на господин Дженкинс. Завършил е висшето си образование в Големия Магеланов Университет (той се намира в друга галактика, не очаквайте някога да сте чували за него) със специалност Културология и Драконистика. Той не знае защо иска да е точно буквояд – не, че не е хубава професия, не ме разбирайте погрешно. Ала младежта има такива настроения в нашето време и никога не е наясно къде отиваме и за какво се борим. Та по някакви несъществуващи и нерационални причини, господин Смит се намери стажант буквояд в агенцията на господин Дженкинс и за негово щастие, първият му работен ден не беше ден с боровинково сладко.

 

ІІ. Боровинково сладко

– Като за начало ще ти дам лесна задача – разбира се, аз вярвам напълно в твоите умения, Смит, ала ти си още млад и не те искам целият омазан в мастило още на първия работен ден. Хе-хе.

Господин Дженкинс великодушно подръпва реверите на сакото си и приглажда вратовръзката си. Привлича погледа на стажанта към лъскавата игла за вратовръзка на гърдите си, която блести от лампите.

– Ще обсъдим какво отношение да вземем по въпроса на Случай №2556-А, дописка 6.

„Аз не съм запознат с документа” би било разумно да поясни Смит, защото в случая виждаме как господин Дженкинс умело го манипулира и обърква. Използвайки неясна конкретизация пред Смит, Дженкинс нарушава едно от основните правила за доброто лидерство. Смит не знае това и мига объркано.

– Смит, не се смущавай. Плюс! Госпожа Дабъл е изготвила чудесна презентация с доводи „за” и доводи „против” случаят Паркът. Несъмнено очарователно събиране на случайности.

– Кой е Паркът?

– Но как! Ах, Смит, Смит.

Нататък следва да разгледаме заседанието. То се провежда във втората седмица от стажа на Смит. На заседанието ще се наблюдават примери не само за ужасната екипна работа на Мери и Хенри, сънливостта на Самюъл, но и натрапчивото недоволство на господин Дженкинс. Денят за съвещание се оказа ден с боровинково сладко. Ето Ви една чудесна възможност за наблюдение на лъскави техники за манипулативна комуникация: Дърдоризъм, Шантажизъм, Напустословизъм, Обърквизъм.

Тези са четири удобни оръжия (използването, на които дори няма да доведе до затвор), чрез които господин Дженкинс ще прокара идеите си без много усилия и с минимално загубено време в изслушване на подчинените си.

– Дневният ред за днес – казва той в началото на заседанието. – е както следва:

т.1 Случаят Паркът – презентация от госпожа Дабъл

т. 2 Случай №2556-А, дописка 6

т. 3 Дали да се увеличи обедната почивка

т. 4 Мотивация на екипа

Разследващият фотограф Самюъл е недоспал и проспива кога господин Дженкинс бодро предлага да се започне от т. 1. Госпожа Дабъл изнася презентацията си в таблици, графики и прилежно разписани с допълнителна информация доклади. Всичко върви гладко, докато тя не споменава позиция, обратна на Дженкинсовата.

– Ама че глупости! – вика шефът и недоволно подръпва вратовръзката си. Доминиращата му ръка е свита в юмрук на бюрото.

– Но в противен случай бихме загубили ценно време, господин Дженкинс – опонира спокойно госпожа Дабъл.

– Времето прекарано в съвещание относно даден проблем е обратно пропорционално на стойността му.[1]

Госпожа Дабъл упорито държи на своето. Затваря презентацията, която е показала на колектива, и продължава да говори по темата – тя е добре подготвена да защити тезата си и знае повече от казаното до тук, както би трябвало да знае и господин Дженкинс. Той обаче е ял боровинково сладко по времето за преглед на докладите и сега е не само раздразнителен (макар и сит), но и невеж по определената тема.

Господин Дженкинс обаче е гласовит и твърдоглав. Прекъсва я често, пречи на колектива да чуе доводите ѝ и съответно, да се съгласи с нея. Шефът гръмогласно обявява гласуване след петнайсет минутен спор и стажантът Смит за пръв път вижда умелото използване на шантажизъм в действие. Господин Дженкинс вече два пъти е напомнил гласовито кой е на шефската позиция и съответно печели гласуващите на своя страна.

Самюъл се разбужда от спора в залата и сънено търка очи. Господин Дженкинс тъкмо намира хубава възможност по тоя начин да настане пълно объркване и хаос в залата, за да се разсеят колегите.

– Какво мислиш по т. 4, Самюъл? – пита раздразнено шефът.

– Напълно съм съгласен с Вас, господин Дженкинс – отвръща ентусиазирано, макар и сънливо, фотографът. Шефът се подсмихва доволно и тупва бюрото.

– Да дадем решението на проблема на господин Смит значи? А? Какво ще кажете?

– Какво?

– Господин Дженкинс, а точка 2 и точка 3?

– Какъв ти Смит?

– Наистина, кой е този Смит?

Стажантът Смит седи на мястото си в края на заседателната маса и слуша хаосът. Господин Дженкинс пие кафето си бавно и методично като чака хаосът да се разрази достатъчно, та да почне отново да говори.

Всички говорят един през друг и нищо не се чува. Хвърчат думи за случая №2556-А, чува се името на Паркът и дори някой споменава, че иска свое паркинг място и друг му отговаря с агитирано жестикулиране около главата си. Като че ли никой не знае, че се обсъжда т.4.

– Съгласни по приемането на въпроса значи? – пита господин Дженкинс гръмко.

Залата се ослушва за момент и после всички започват пак да говорят един през друг. Господин Дженкинс разсеяно брои кой е „за“ и кой е „против“ (по някакви напълно други въпроси) и накрая обявява със задоволство:

– Така, така, господин Смит, изправете се, да Ви видят господа колегите Ви и елате тук да си получите задачата. Скоро ще я обсъждаме отново на съвещание и ще очакваме резултати от Вас!

Залата тъкмо се успокоява достатъчно, та да чуеш мислите си, и господин Дженкинс пак се обажда.

– Точка 2. Случай №2556-А, който приехме на заседанието миналия месец, получи нова дописка, под номер 6. Обсъждането по нея ще започна аз. Дописката предлага „разрастване” на агенцията чрез отваряне на нова програма за обучаване на буквояди. С отваряне на четири нови работни места…

– И да отпускам още от бюджета? – изплаква тихо “под нос“  Добрият дракон (драконите все пак нямат нос като нос). Облаче дим излиза от огнените му ноздри и той помества недоволно крилата си.

– С нивата на безработица в наши дни съвсем не е възможно такова подобрение, както се нарича в тая дописка. На страница 19, абзац 4, от предварителната извадка, която раздадох преди заседанието, съвсем ясно се забелязва несъответствието в нуждата от нови служители на фона на финансовото състояние на агенцията. Също препоръчвам да се посъветвате със страница 15, абзац 2, ред 3, където ясно пише, цитирам, „недостиг в приходите” и „нужда от освобождаване на персонал”, както е пояснено „не в следващата година”, преди да изпаднете в притеснение и да разсеете умовете си от поставения – нека го нарека – належащ въпрос по случай №2556-А, дописка 6. – Едва в тоя момент Дженкинс спира да си поеме дъх за секунда. Всички са объркани от чутото и никой не успява да отвори уста, за да му вземе думата в моментната пауза, затова той продължава: – Нали си имаме Смит тук! Той е на обучение тук и в тази дописка, Вие, настоявате за още трима като него. Къде да ги сложим, питам аз? Не знаете ли, разрастване означава усложняване, а усложняване – упадък.[2]

Цялото това дърдорене обърква слушателите извънредно много, защото те нито могат цялостно да разберат референциите на господин Дженкинс, нито знаят какво наистина пише в предварителната извадка от годишния доклад на Добрият дракон.

Предложението е отхвърлено и остава само т.3 за увеличаването на обедните почивки.

– Какво мислите по т.3?

– Като че ли е доста глупаво – спокойно отбелязва Мери. Тя по принцип не говори крайно учтиво с по-високо поставените в йерархията. – Един час ни стига.

– Аз съм в подкрепа на удължаването – мърмори Самюел, понеже мисли, че, ако не каже нещо, и то нещо в подкрепа на господин Дженкинс, може да не получи хубава празнична добавка (той не помни, че раздаването на тези е в ръцете на стажанта Смит и Добрият дракон).

– Като че ли виждам позитиви и негативи и в двете гледни точки – протяжно казва господин Дженкинс. Той е отегчен и е решил да приказва празни приказки, докато не се вземе някакво решение, за да го освободят и да довърши бурканчето боровинково сладко в бюрото си.

– Със сигурност няма никакви плюсове, шефе. – Това е Мери.

– Но всъщност има и с удоволствие бих опитал да вляза в дискусия с теб, Мери, ала виждам, че Хенри е нетърпелив да допринесе в разговора.

Хенри се оглежда объркано. Той прилича малко на сива мишка – с белезникава кожа и слаба пигментация на ирисите и косата. Подсмърча съвсем тихо, защото се е разболял, докато е чистил колата от снега вчера сутринта, и не му се влиза в спорове, за да не нарани гърлото си.

– Не, господин Дженкинс. Като че ли ще запазя гледната си точка за себе си.

– Хенри, Хенри. – Господин Дженкинс подръпва тирантите си с палци и се ухилва широко. Следва една дълга и протяжна тирада „за” и „против” удължаването на обедната почивка. Няма да Ви я предавам, тъй като тя е ужасно скучна и отегчителна. Би Ви подействала направо приспивно, както се случи със служителите в агенцията. Самюел всъщност захърка тихо, а Мери извади малък електронен бележник от чантата си и се зае да набира кодирани записки. Като млъкна, господин Дженкинс огледа залата в очакване. – Е? – запита той настоятелно. – Да гласуваме.

Обедната почивка си остава същата. Заседанието се разпуска (на Смит се напомня за задачата му за мотивиране на екипа) и господин Дженкинс се връща да довърши сладкото си.

 

ІІІ. За драконите и мотивацията

Офисът на Добрият дракон е много по-голям от другите офиси, което е разбираемо, защото той е дракон. Целият трети етаж е в негови владения. Бюрото му и меките възглавници, на които седи, и масивния сейф на западната стена зад гърба му. Той винаги наблюдава ключалката на сейфа в огледалата, инсталирани стабилно на отсрещната стена.

Стажантът Смит е леко смутен от първата си среща с дракона.

– Ще трябва да решим как можем да мотивираме работещите тук – казва той.

– Никакви парични възнаграждения – не помагат особено в мотивацията.

Смит се почесва.

– Смятам, че ще мотивират Самюел (който се изявява не само като фотограф, но и често като готвач на фирмените празненства) в работата.

– Но аз не харесвам агнешкото печено на Самюел. Слага прекалено много сол. Не бих могъл да отпусна допълнително финансиране на пресолено агнешко. Какво би говорило това за мен?

– Не смятам, че се държите като добър дракон.

Драконът възмутено изсумтява и прах излиза от ноздрите му в лицето на стажанта. Две кълбета дим го последват и се завъртат към тавана. Опашката му се развива зад стола, промъква се над крилата на счетоводителя и връхчето ѝ увисва над преспапието на бюрото.

– Какво пише тук?

– “Добрият дракон” – прочита Смит.

– Ти да си експерт по дракони? Да имаш дракон за приятел? Да си познавал някога друг дракон, освен мен?

Смит клати нервно глава. Наместви очилата на върха на носа си и изтрива потната си длан в крачола на пантола си.

– Аз като един представител на драконите, мога да потвърдя, че се държа достойно и представително като за дракон. Ние драконите правим каквото си поискаме! И ако кажа, че няма да дам и монета повече за пресолено агнешко, само през трупа ми ще вземеш и монета повече за пресолено агнешко! – Напереното отмятане на опашката му служи да подплаши и без друго нервния стажант. – Мотивацията се черпи от различни източници. Господин Хенри, например, предпочита да бъде похвален и награден с медал (не златен, разбира се). Мери се наслаждава на отговорностите и ако ѝ се позволи да те обучава, ще се почувства много по-силно мотивирана, отколкото, ако се наложи, да отделям пари от съкрови… финансите на агенцията. – Добрият дракон се покашля и примига с граманите си клепачи. – Властта засяга личностни патологии и смятам умело да подходим към всеки член на колектива и да намерим добри възнаграждения, чрез които да ги мотивираме, без да се налага да изпразваме сейфа.

– Съгласен съм с Вас, да, разбира се, разбира се. – Смит е много нервен и прекалено притеснен, за да спори с дракон. Кой е толкова луд та да спори с дракон!

– Може би, трябва да приложим като шаблон експериментът на Мейо.

Смит кима, въпреки че в момента той не може да си спомни какъв е експериментът на Мейо.

– Ще ги разгледаме като група и ще им дадем нещо, което всички ще оценят. Без бонуси!

– И не можем да повишим всички в екипа.

– Естествено, че не може! Медалът, който ще мотивира Хенри, може би ще мотивира и други. Всичко това зависи от индивида, разбира се, ала е добре те да бъдат разглеждани като равни. Господин Дженкинс не би одобрил създаването на напрежение и свръх конкуренция в екипа.

Смит кима и записва подробно всичко чуто. По темата с мотивацията драконът има да каже още едно и две неща и накрая се уговарят да се поръчат медали (никелови, не златни) и да се дадат няколко допълнителни задачи на този и онзи. Без финансови възнаграждения и съответно, „съкровището” на дракона (и респективно, това на господин Дженкинс) ще намалее само от вече планираните разходи.

Драконът си отдъхва и опашката му се навива преди още Смит напълно да е напуснал офиса му.

 

ІV. Конфликти и ефективни решения

– Медали? – Мери се цупи на малката кутия с лъскавото парче метал.

– Кой ще ти носи медали?

– Очаквах повишение в ранга – оплаква се на кръглата маса Хенри. – Младши съм от три години.

– Кой е решил, че медалите служат за нещо?

– Ама че тотална глупост!

Смит не знае, че на Хенри му е време за повишение. Нито че Мери ще се ядоса на медала, защото не обича показност. Той е нов в агенцията, когато задачата му е (неразумно) възложена и разбира се, обърква всичко. Добрият дракон е дракон и съответно, никой не го обвинява.

– Онзи Скит е виновен! На него възложиха раздаването на „поощрения” – съвсем недоволно казва Мери.

– Не се ли казва Скот?

– Като че ли е Смит, може би – Хенри додава.

Всички се смеят.

– Ако беше Смит, щях да го запомня. – Мери го потупва по рамото и почуква на кабинета на господин Дженкинс. Следва кратък разговор и стажантът Смит е натопен задето онзи ден е разлял кафе на балатума в конферентната зала.

По-късно същата седмица господин Дженкинс ще привика Смит в кабинета си. Той вече е отговорен за това, че Самюел е заразил с вирус половината от офисните компютри. За това, че Мери без да иска е счупила вратата на кабинета на Добрия дракон. За това, че госпожа Дабъл не е била на телефона, когато е звънял важен клиент.

– Да си бил на трети етаж скоро, Смит? – пита господин Дженкинс. Ръцете му са пред лицето, върховете на пръстите се докасват леко и той гледа над тях. В тази поза излъчва очакване и недоволство.

Смит смутено чеше тила си. Не отговаря известно време и после клати глава в отрицание.

– И сигурно не си използвал заразена флаш памет в компютърната система?

– Не.

– Седни, Смит. Има нужда да поговорим.

Стажантът послушно заема мястото си. Преспапието на господин Дженкинс е точно под носа му.

– Обмислях дълго време как да действам в твоя случай. Ти, Смит, си надежден, добър служител. Или поне за такъв те мислех, преди уважаемите ти господа колеги да ме известят за поведението ти. Ти си съвсем наясно как реагираме ние към нарушаването на нашата собственост: екипът е едно цяло – като семейство, господин Смит, и ако, вие, започнете да рушите нашият дом, аз не виждам как мога да Ви оставя да вършите подобни неща безнаказано.

– Какви неща? – пита Смит объркано, защото той е по природа тих като мишка и не е наясно, че е бил натопен за разни чужди провинения.

– Знаеш какво сме ние, буквоядите, нали, Смит?

– Разбира се, сър.

– Буквоядът има за задача да чисти ненужното от историята, нали така? Когато се обадят за буквоядите, нещо от сюжета не върви по план, нещо не е както трябва да е. Ти, Смит, си нещо, което не трябва да е. Нещо, което не върви по план.

Дженкинс прочиства гърло. Прави го, колкото да сплаши стажанта Смит с недоволството си и все пак да изглежда сякаш е затруднен в решението си.

– Срещу теб се получиха не малко оплаквания, Смит, и приемам, че е в моите ръце да взема решението. По въпроса с работата ти, справяш се добре. Наистина – колосално беше недоволството след задачата ти да мотивираш екипа, но с другото се справяш добре. И драконът те хареса, а това не е изречение, с което много могат да се похвалят, че са чули.

Смит кима бързо и развълнувано. Той е нервен и знаците се четат по безшумното движение на повдигнатата му пета и смачканите в скута му длани.

– Това обаче не променя останалото, Смит. – Господин Дженкинс сключва пръсти на бюрото си и гледа Смит в очите. – Вие сте се провинили и ще трябва да взема мерки.

Тук господин Дженкинс може да постъпи по няколко начина. Първи вариант: той може да уволни Смит и така категорично да реши проблема му с колегите. Втори вариант: може да го внедри в колектива и творчески да намери начин да промени отношенията им, като освен това даде на Смит вид наказение за провиненията, в които е обвинен. Трети вариант: може да премести Смит в нов екип и да провери съвместимостта му с тях.

Шефът ще се реши на вариант три. Стажантът Смит, мисли той, е ценен кадър. Ще свърши добра работа, а и господин Дженкинс днес не е ял никакво боровинково сладко и силно се съмнява, че Смит е виновен по всяко обвинение.

Той насрочва среща на екипа и тиймбилдинг програма, с която да се заздравят отношенията в колектива. Също дава на Смит задачата с мотивацията повторно, като този път Смит трябва първо да проучи членовете на колектива съвсем внимателно и да прецени кой от какво се нуждае в работната среда.

Като цяло, господин Дженкинс е доволен от себе си. Много работа ще бъде свършена и нито една част от нея не е негово занимание. Какъв чудесен ден за боровинково сладко.


[1] Закон на оперативките на Самюъл Паркинсон

[2] III-и закон на господин Паркинсон

Leave a Reply