Идеалната жертва

– Добре, ще започна от там, какво правим тук?

– Нищо необичайно. – Мъжът с тъмносиньото сако повдигна рамене и гледа с интерес изписания в златни изображения купол. Слънчеви системи от различни галактики се спускаха от масивната шапка на сградата, пълзяха по стените и свършваха при лайстните между стената и пода. – Някой си ХХОмегаАлфаОмега33567 е избягал от крилото с висока охрана на междугалактическия затвор в Големият Магеланов облак и като добър междугалактически детектив, който е за пример, трябваше да се отзова на съобщението, да се появя тук и да го прибера обратно.

Странното същество се намръщи и сърдито скръсти ръцете си. То по принцип много прилича на човек, но нека не ви обърква – не е човек по произход и анатомия. То е създадено от пясъчни кристали и макар на допир да е гладко, на вид прилича на голяма пясъчна фигура, разхождаща се наоколо по пижама.

– Би било чудесно, ако можех да се преоблека преди да тръгнем – отбеляза. Седяха в центъра на огромна, масивна, направо чудовищна библиотека. Минаващите край тях костюмирани джентълмени хвърляха притеснени погледи към синята му пижама, но колко странно можеше да е прекалено странно в компанията на един междугалактически детектив? Не, забравете, няма нужда да се научава отговорът.

– Бързата работа е бърза. Моля те.

– Би ли имал нещо против да ми дадеш куфара тогава? Имам чифт резервни дрехи за случаи като този. – Детективът подаде куфара без особената нагласа да помръдва от мястото си. – Тръгвай. – Сръчка го бързо пясъчният човек. – Няма да се преобличам насред… – Той се огледа и прехапа устни. – Къде сме всъщност?

– Ах, да. Световната библиотека на Назари. Назарийците крайно обичат книгите си. Със сигурност е подходящо да се приведеш във вид.

След бързо преобличане и доуточняване, че Назари е седмата по ред планета в слънчевата система в Малкия Магеланов облак с 5-милиярдно население и две луни, пясъчният човек попита:

– Какво знаем за затворника ни? – Вървяха по коридорите към третия етаж, където се помещаваха кафенето и администрацията.

– Нищо интересно. Заловен и затворен е за случайни убийства на различни планети преди десет години. Избягал е преди около 17 месеца, не знаят с точност. Популацията в това крило била толкова висока, че понякога не съумявали да проверят всички, бла-бла. Обичайните обяснения. Изпуснали са го и не са обявили издриване в надеждите, че е умрял някъде между галактиките.

– И сега се мотае наоколо? Как са разбрали, че е тук?

– ДНК-то му е намерено на местопрестъпление преди седмица. Убитата е млада журналистка, Патриша Даули, която работи по проект за някакво модно риалити предаване. Убита преди… хм, 48 часа. Ако питаш мен, лесна работа за проследяване.

– Но къде ще го търсим?

– Няма да го търсим. Жертвата е имала партньор в журналистическите си прояви. Ко-водещ на цялата менажерия с модното предаване. Следим го и намираме ХХОмегаАлфаОмега.

– Два въпроса. Не знаем ли истинското му име? И откъде си убеден, че ще тръгне след нейния ко-водещ?

– Знаем го, но трябва да вържеш езика си на фльонга, за да го изговориш. И съм убеден, защото местните власти са свързали и двама им с незаконна продажба на чаени листа – които, ако не знаеш, а ти сигурно не знаеш – за назарийците са три пъти по-ценни от петрол. Следователно, лочино е да смятаме, че, който е наел ХХОмегаНямаДаКажамЦелияМуНомерОтново, ще иска не само младата дама мъртва, но и нейния съучастник. Картелите тук играят стабилна роля и нарушаването на монополите им, дори с малко, е недопустимо.

– Кога успя да научиш всичко това?

– О, запознах се с една много мила дама с четири антени от детективският участък. Тя се съгласи да ми разкаже всичко, ако отидеш на вечеря с нея.

– Аз?!

– Да, не бъди глупав. Аз не бих отишъл на вечеря с пълна непозната ей така. Понякога се чудя защо те взех за асистент, за наследник на гений си направо посредствен.

Детективът допи на една глътка чая, останал в картонената чаша. Извади от джоба на елечето си манерка с бренди, повдигна капака на чашата и тайно изля брендито вътре, криейки дейностите си под масата на кафенето.

– Поне нормална ли е? Последният път ме накара да изведа на обяд серийна убийца.

– О, напълно симпатична жена. Както вече споменах, четири антени. – Докато говореше гледаше джобния си часовник с интереса на бижутер, разглеждащ в ръцете си рядък диамант. – Може би е рационално да отидем и да го наблюдаваме, как мислиш?

Не съвсем изненадващо се озоваха пред апартамента на един Юперий Меркс, сътрудник на убитата по-рано журналистка. Виждаха го ясно как седи на масата в трапезарията си и чете вестник. Разбира се, не можеха да останат дълго на тротоара, ала за момента улицата беше празна и все още не привличаха прекалено много внимание.

Това се промени, когато детективът се зае да събира дребни камъни и да се прицелва в прозореца на господин Меркс. Отне 9 камъка, за да привлекат вниманието му. Той се размърда, изумено погледна през прозореца и се показа на перваза, оглеждащ улицата с почуда.

– А, да, добър ден. Смятаме, че ще ви убият. Ако нямате проти да влезем…

На влизане в апартамента се получи съобщение на интергалактическият телефон на детектива. ХХОмегаАлфаОмега беше намерен мъртъв. Предполагаем момент на настъпване на смърт: не по-малко от шест дни. 144 часа. 96 часа по-рано от смъртта на Патриша Даули.

– Не я е убил той – измъмри тихо пясъчният. Спътникът му кимна. Въпреки това, влезе в апартамента, седна театрално на кухненската маса и заяви високо:

– Аз и колегата ми смятаме, че до края на деня някой ще опита да ви убие.

– Да ме убие? – гласът на Меркс потрепна и той прокара ръка по голата си глава. Беше гладко избръснат, не само по главата, но и ръцете, оголени под късите му ръкави.

– Да, да ви убие. Както е убил и Патриша Даули.

Очите на журналиста се свиха рязко и той прокара ръка по лицето си.

– Още не мога да повярвам, че е мъртва – обясни тихо. Малко задавено. – Сякаш все още е някъде там и всеки момент ще предложи да пием по кафе в три сутринта.

– Вземам в предвид, че сте били доста близки.

– Да, бяхме приятели. От години.

– И сте се занимавали с бизнес заедно?

Меркс кимна колебливо. Полицията още не го беше притиснала за контрабандата на чаени листа. Изчакваха, не, че и те бяха наясно какво точно. Детективът се обърна и погледна разсеяно през прозореца. Пясъчният зяпаше наоколо и разглеждаше снимки. Имаше една определена, която привлече вниманието му.

– Бил ли сте болен от левкемия, господин Меркс?

Юперий го погледна изненадано. После видя снимката от болницата и се усмихна слабо.

– Да, излекувах се преди няколко месеца. Беше същинско чудо.

– Да… чудо. – Детективът примига и се изправи рязко. Бързо тръгна към изхода. – Препоръчвам ви да се пазите, господин Меркс. Не излизайте тази нощ и стойте далече от прозорците. – Той дръпна спътника си по пътя си и го избута през вратата. – Както казах, навън някой дебне да ви убие.

Детективът кимна веднъж към Меркс, хвана вратата и я затвори зад гърба си. Почти изблъска пясъчния до стълбите и едва щом заобиколиха ъгъла, притисна тяло о стената и примря.

– Единственото ДНК, което са намерили, е било от кръв.

Пясъчният кимна. Прочете доклада, докато пиеха чай в библиотеката. Кръвта на затворника беше навсякъде. Почти толкова много, колкото и тази на Патриша. Мръсна и нескопосана работа, определено ХХОмега имаше какво да учи като наемен убиец. Не, че щеше някога да го научи. Беше мъртъв, напомни си тихо той, и пое дъх.

– Какво сега?

– Какво ли? Търсим начин да вземем ДНК от кръвта на господин Меркс. Преди да индентифицират убиеца са взели ДНК от слюнка за анализ на всички заподозрени. Така той е отпаднал напълно от разследването.

– Не разбирам. ДНК-то си е ДНК. Няма разлика дали е слюнка, косъм или кръв.

– Не ти ли направи впечатление, че по господин Меркс няма как и косъм да падне?

– Бил е болен от левкемия, Чармър.

– Преди известно време. Не малко време.

– Какво искаш да кажеш?

– Трябва ни медицинското досие на Меркс.

Въпросното беше възможно за намиране. За разлика обаче от досието на затворника. Детективът го изиска от наставниците си и до края на деня един млад куриер препусна от отворена черна дупка, изтича до тях, хвърли им папка в ръцете – отдели десетина секунди за подпис – и продължи бързешком напред, скачайки в следващата черна дупка без да се обръща назад.

Двамата седнаха на стълбите пред библиотеката и го прелистиха набързо. Отне им час да намерят каквото търсеха и още толкова да стигнат до полицейския участък. Разследващият детектив ги очакваше в офиса си с високо повдигнати вежди и изненадано изражение.

– Мислех, че ви е забранено да се мотаете тук – отбеляза равно той. Не беше почитател на междугалактическата полиция. – С какво да услужим на търсенето ви? За тялото на ХХОмегаАлфаОмега33567 ли сте дошли?

– Не. Не. Тия неща ги вършат в друг отдел. Аз дойдох да разгадая случая ви. – Той дръпна един стол и се намести на него. Пясъчният остана да седи прав зад гърба му, неловко сключил ръце зад гърба си. – Арестувайте Юперий Меркс.

– ДНК-то му не съвпада. Проверихме го с всички налични на местопрестъплението доказателства. Той ще бъде уличен в контрабанда на чаени листа веднага щом разследването за убийството на госпожица Даули приключи.

– Не е ли приключило, според вас, щом сте намерили тялото на вашия „убиец”?

– Теоретично да, приключи, ала има още много процедури, които да бъдат извършени, по въпроса със затварянето на случая.

– Все пак, Юперий Меркс.

– Защо?

– Защото тялото му произвежда два различни ДНК кода. Всъщност той е доста по-умен от вас, защото се е подсигурил, че ще намерите достатъчно кръв, за да уличите донора му по време на лечението му от левкемия.

– И?

– Кръвта му е подменена, тялото му произвежда кръв с различно ДНК от ДНК-то, с което се е родил, което е в косата и слюнката му.

Детективът от Назари рязко пое въздух.

– Смятате, че ХХОмегаАлфаОмега е бил дарител на кръв?

– Съпругата му е починала от левкемия. Това е подтикнало убийствените му прояви преди години. Съвсем логично изглежда да е бил дарител. Има записано дарителство и преди залавянето си, и по време на престоя си в затвора.

– Трябва ни ДНК от кръвта на господин Меркс – тихо изрече детективът в слушалката на телефона, който изведнъж беше вдигнал до ухото си. – Имам само един въпрос? – каза, когато гостът се надигна да си тръгне. – Как Меркс е разбрал кой е донорът му? Той ли го е убил? Защо?

– Това практически са три въпроса.

– Господине…

Детективът се нацупи.

– Меркс е бил разследващ журналист преди да осъзнае, че комерсиалната журналистика носи повече пари. Имал е достатъчно стари връзки и желание да действа срещу Патриша.

– Да, при него със сигурност не липсва мотив. Особено с нарастващото напрежение при контрабандата на чаени листа.

– Вярвам, че сглобите останалите парчета от пъзела и сам.

– Естествено! – Детективът скочи малко обидено от стола си и посочи вратата на гостите си. Те напускаха управлението и се озоваха на улицата в оживения град.

– Какво сега? – попита пясъчният като закопчаваше якето си. – Прибираме ли се или ще потърсиш как да ни вкараш в проблеми и на тази планета?

– Проблеми – решително рече детективът след няколко секундно обмисляне. – Пък и не ти ли се иска да си купиш малко чаени листа от тук?

Leave a Reply