Кой пише в блога

Казвам се Ирина и думите са моят начин на живот.

Родена съм в средата на 1993 година в китна България. Учила съм в ПМГ с профил география и икономика, бакалавър по Политология, магистър по Дипломация и национална сигурност към ВТУ.

Пиша от малка. Обичам писането. То е моя страст и начин да предам емоции и фантазии, които иначе биха разкъсали ума ми на парчета. Имам болезнено голямо въображение.

За писането

Пиша от доста години, но още имам много да уча. С отворени ръце приемам конструктивна критика, препоръки и съвети. Всяко мнение е от значение.

Пиша както за себе си, така и за хората, с които споделям работата си – затова уважавам всяко мнение, било то похвално, критично, пренебрежително и така нататък.

Нещата, които пускам в този блог, са първи копия и са преминали само основна редакция. Те не претендират да са обработен материал без бази за повече работа.

Неща, които харесвам

Книги (дори няма да започвам да изброявам!) • Писане • Настолни игри • ЧайЧетенеКучета • Принтове на точки • Жълто! • Музика • Пъзели • Телевизия • Кино • Супергерои (Батман ftw) • Храна! • Фентъзи и приказки • Митология и ленегди • Sci-fi • Teacup pigs • Нимфи • Умни и интелигентни хора • Британски акцент • Видри

• Не мога да устоя на дребните факти; като четете със сигурност ще попаднете на някоя вметка с любопитни факти

Неща, които не харесвам

Глупостта.

 Пеперуди.

Random facts area

• Имах заек джудже, още познат като Алис Купър

• Не мразя, намирам го за излишно пилеене на емоции

• Имам досаден навик да заливам с дребни факти

• Имам увлечение по тъмно лилави и тъмно сини коси, наистина, наистина наситено синьо и лилаво

• Но направих моята с русо-бяло омбре

• Граматиката, правописът и пунктуацията са достойни за уважение, поради защото напоследък се срещат болезнено рядко

 

Картинките в тази страница са от Tumblr и Facebook.

5 thoughts on “Кой пише в блога

  1. А смятала ли си някой ден да мислиш евентуално да се опиташ да издадеш историите си?

    1. Да, мислила съм за това, но не се взимам толкова на сериозно.
      Десетки хиляди хора се борят за издаване. Мисля, че бих се свързала с издателство в момент, когато имам нещо наистина стабилно. Нещата, които пускам тук, са далеч от дефиницията ми за стабилно.
      Ако имам друга опция, някакъв вид самоиздаване, примерно, бих я обмислила, зависи доколко съм сигурна в творбата, която искам да споделя с читателя.

  2. Здравей, Иринка! Надявам се, че няма да бъда порицана заради обръщението си, но те чувствам близка, макар да не се познаваме. Твоите истории са страшно вълнуващи и ме плениха от първия миг, по специално “Вишневи целувки”. Аз също се опитвам да пиша и да предам фантазиите си на чернова, но не мога да се меря с теб – тепърва прохождам. Имам едно въпросче – колко време отделяш за да пишеш на ден, защото при мен се получава, но много бавно. Работя повече от четирдесет часа на седмица и единственото свободно време остава уикенда!

    Послепис:Пожелавам ти един ден да станеш най-добрата!!!

    1. Здравей, Мирена! Иринка не ми е любимото обръщение 😀 но нямам нищо против, че се обръщаш към мен така 🙂 Всеки, който чете работата ми, среща една много голяма част от мен – била тя имагинарна или реална в различните си аспекти, така че аз считам читателите на историите и разказите ми за хора, знаещи много повече за мен, отколкото изобщо предполагат.
      Следвам мярата, че възможностите ни са толкова големи, колкото са богати ума и въображението ни, затова никога не се отказвай и дори да прохождаш, имаш ли талант и усърдие, можеш да стигнеш много далеч. Много съм щастлива да видя, че имаш такова мнение за творбите ми – аз съм доста самокритична, но такива хубави коментари като твоя ме убеждават, че каквото и да се върти в главата ми, има хора, които биха оценили написаното и биха видели онова, което понякога дори сама изгубгвам от поглед.
      На въпроса ти не мога да дам точен отговор. Има дни, в които пиша часове наред (понякога по цяла нощ пиша и се осъзнавам към 4-5, че отдавна е трябвало да съм си легнала), има и дни, в които не пиша изобщо. Когато думите са в главата ми, просто сядам и ги написвам. Мисля, че е вътрешната нагласа, и този твой тежък график вероятно убива част от въдхновението ти, но стискам палци да успееш да намериш онова място в съзнанието си, на което да успееш да вплетеш и работата, и писането без едното да пречи на другото.

      Най-добрата надали някога бих станала, но ти благодаря за пожеланието. Нека то да ти да се връща и някой ден и аз да имам радостта да прочета творбите ти.

  3. Разбирам те напълно! Когато пиша, времето лети така неусетно, че денят се превръща в нощ. Часовете се изнизват толкова бързо, че никога не успявам да насмогна. Но за мен не е проблем, защото ми харесва и то много. Миговете прекарани пред лаптопа, където разкривам и описвам своите фантазии, са незаменими. Човек попада в един несъществуващ свят, който те откъсва от реалния! Този свят ти помага да загърбиш проблемите си, поне за кратко и да дадеш воля на въображението си. Този свят ти предоставя възможността, да изживееш невероятните приключения, за които мечтаеш, както и да преживееш, наедно с героите си, техните съкровенни моменти и да станеш свидетел на раждането на една стихийна любов, пътя на която ще бъде осеян със всевъзможни препятствия, но развръзката й ще те остави бездиханен.

Leave a Reply